Определение № 1454 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4556/2022 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. К., чрез адвокат Ю. С., срещу решение № 182 от 07.09.2022 г. по в.гр.д.№ 57/2022 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение № 232 от 16.12.2021 г. по гр.д.№ 1375/2021 г. на Районен съд-Дупница и е отхвърлен предявеният от П. Г. К. срещу Община - Сапарева баня, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на реална част с площ от 29 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място] баня, която реална част се намира между общата имотна граница на поземлени имоти с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], улица и прозирна ограда между точки 1 и 2 на скицата, приложена към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Е. Л. (л. 69 от делото на РС). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради необсъждане на всички събрани по делото доказателства (на заповед № 683/18. 09. 2007 г. на кмета на Община – Сапарева баня, с която собствеността върху процесния имот била възстановена на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, чл. 200 ЗУТ, чл. 7, ал. 1 ЗОС. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Подаден е отговор от ответната по иска страна Община - Сапарева баня, чрез пълномощника й адв. Е. Д. Й., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Делото има за предмет предявен от П. Г. К. против Община Сапарева баня положителен установителен иск за собственост на описаната по-горе реална част, с площ от около 29 кв.м., от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], основан на придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност. Въведени са твърдения, че спорната реална част от 29 кв.м. представлява разлика между площта на отчуждения през 1982 г. имот, собственост на бащата на ищеца – парцел ***, кв. ***, от 452 кв. м. по плана от 1956 г., и площта на възстановения след отмяна на отчуждаването имот - парцел ***, кв. ***, състоящ се от 423 кв. м. по ПУП от 2007 г. Спорната реална част от 29 кв.м. винаги е била част от дворното място на ищеца, върху което семейството му никога не е губило владение. Горното видно от исковата молба и уточняваща молба вх. № 1599/26. 07. 2021 г. Ответната община е оспорила исковата претенция по съображения, че след със заповед на кмета от 2007 г. е отменено отчуждаването на парцел ***, кв. ***, състоящ се от 423 кв. м., спорната реална част от 29 кв.м. е извън този имот, съставлява част от училищния двор – публична общинска собственост и е налице законова забрана за придобиването й по давност. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят на ищеца Г. П. К. е бил признат за собственик, с нотариален акт с № *** г., на основание наследство и давност, на парцел ***, кв. ***, по плана на [населено място], с площ от 452 кв. м., ведно с построената в него паянтова къща. Със заповед с № 476/12.04.1982 г. на Председателя на ОбНС [населено място], парцелът бил отчужден, на основание чл. 98 от ЗТСУ /отм./, за училищен двор, за което Г. К. е бил обезщетен парично, със сумата от 1 824 лева. Наследодателят на ищеца е отправил до кмета на Община – Сапарева баня, в законоустановения срок, искане за отмяна, на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, на отчуждаването на имота му, описан в н.а. № ***г., извършено със заповед № 476/12. 04. 1982 г., на основание чл. 98 ЗУТ /отм./. По така предявеното искане е постановен отказ, потвърден с влязло в сила решение от 23. 10. 1992 г. по адм.д. № 188/1992 г. на ОС – Кюстендил. Констатации в горния смисъл се съдържат в мотивите към заповед с № 683/18.09.2007 г. на кмета на Община Сапарева баня и в заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Л.. След смъртта си на 10. 09. 1999 г. Г. К. оставил за наследници по закон сина си П. Г. К. (ищец) и дъщеря си Л. Г. Ч.. Наследниците са подали молба с вх. № 979/27.02.2007 г. до кмета на Община Сапарева баня за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОбС. Със заповед с № 683/18.09.2007 г. на кмета на Община Сапарева баня е отменено отчуждаването, извършено със заповед с № 476/12.04.1982 г. на Председателя на ОбНС [населено място], на имот, който по действащия регулационен план представлява парцел ***, в кв.***по плана на [населено място] баня, с площ от 423 кв.м., като в определения в заповедта 14-дневен срок ищецът е внесъл по сметка на общината полученото парично обезщетение в размер на 1824 лв. Спорната реална част от 29 кв.м. е извън парцел ***, в кв.***по плана на [населено място], с площ от 423 кв.м., в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че притежаваният от наследодателя на ищеца Г. П. К. имот – парцел ***, кв. ***, състоящ се от 452 кв. м. по регулационния план от 1956 г. на [населено място], по следващия регулационен план от 1982 г. не е съществувал, а е попадал в парцел ***, кв. ***, предвиден “За училище”, който по ПУП – ПР и ПЗ от 2007 г. е нанесен като парцел *** „За училище“, в кв. ***, а по одобрената 2008 г. кадастрална карта - като поземлен имот с идентификатор ***. Със заповед № 554/09.08.2007 г. е бил одобрен проект за изменение на ПУП на ЦГЧ на [населено място], чрез отделяне от парцела, отреден за училищен двор, на нов парцел ***, кв. ***, с площ от 423 кв. м., относно който през септември 2007 г., със заповед с № 683/18.09.2007 г., е постановено отмяна на отчуждаването. По одобрената КККР на [населено място] парцел ***, кв. ***, с площ от 423 кв. м., е заснет като ПИ с идентификатор ***, с площ от 423 кв.м., като е налице пълно съвпадение между регулационни и имотни граници, а парцел ***, кв. ***, предвиден “За училище”, е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, част от който са спорните 29 кв.м. Поземлен имот с идентификатор ***е актуван като имот публична общинска собственост с АПОС № 246/14. 09. 2015 г. По точки 1-2 на скицата към заключението (л. 69 от делото на РС) минава прозирна ограда, която приобщава спорните 29 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***към дворното място на ищеца. Оградата попада изцяло в поземлен имот с идентификатор ***. Със заявление с рег. № 01-19952/17.01.2018 г. ищецът е инициирал процедура в СГКК Кюстендил за изменение на КККР на [населено място, като е поискал промяна на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори ***и ***, съобразно съществуващата на място ограда. Процедурата е била прекратена, поради постъпило възражение от кмета на Община Сапарева баня, в което е било изразено несъгласие с изготвения проект. Според показанията на свидетелите В.М. и М. К. е установено, че между имота на ищеца и съседния имот, представляващ училищен двор, има ограда, която назад във времето винаги е била на същото място, а през 2021 г. е подменена с по-нова такава. Според показанията на свидетелите С. К. и М. К. оградата е изградена за пръв път през 2021 г., изцяло в общински имот. От правна страна въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил спорната реална част от 29 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***на заявеното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Същата попада извън имота, за който е отменено отчуждаването със заповед № 683/18. 09. 2007 г. на кмета на Община – Сапарева баня, съставлява реална част от имот публична общинска собственост (част от училищния двор) и е налице предвидената в чл. 7, ал. 1 ЗОС забрана за придобиването й по давност. Прието е, че не са налице и предпоставките на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за придобиване по давност на спорната реална част от 29 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, чрез упражнявано владение от 2007 г. до предявяване на иска на 05. 07. 2021 г. Предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ не са налице, тъй като тази част не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ. Предпоставките по чл. 200, ал. 2 ЗУТ също не са налице, тъй като не е налице хипотезата на одобрен подробен устройствен план по чл. 17 ЗУТ, с който се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти. Прието е, че с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ се извършва упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на чл. 19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В тези случаи регулацията няма отчуждително действие, тъй като е предвидено доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването на плана в общината следва да се представи предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части с изискване за нотариална заверка на подписите като форма за действителност – чл. 17, ал. 3 ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се одобрява планът по чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху придаваемите части от съседния имот. В случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл. 200, ал. 2 от ЗУТ предвижда възможност за придобиване по давност на придадените с регулацията по чл. 17, ал. 2, т. 2 части от съседния имот, ако има осъществявано владение в срок от 10 години върху придадените с плана части от съседния имот. Прието е, че на давността по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на придобивната давност. Цитирана е практика на ВКС, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 200 ЗУТ, с която са дадени разяснения в посочения по-горе смисъл (решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.). Прието е, че в случая е неприложимо соченото о ищеца Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, т. 2, с оглед заявеното придобивно основание – давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1/. допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, за който е отменено отчуждаване, извършено по ЗТСУ; 2/. публична общинска собственост ли е площта от 29 кв.м., която е част от общата площ от 452 кв.м., за която обща площ е налице влязла в сила заповед на кмета на Община Сапарева баня за отмяна на отчуждаването й. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Същият е неотносим към спорния предмет, тъй като за процесната реална част от 29 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по одобрените КККР на [населено място] ищецът се е позовал на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС – давност. Посочил е, че описаният в заповед № 683/18. 09. 2007 г. на кмета на [населено място] имот (парцел ***, в кв. ***, с площ от 423 кв.м.) не включва спорната реална част с площ от около 29 кв.м., която е част от парцел *** – „За училище“, в кв. ***по регулационния план от 1983 г., съответно от парцел ***„За училище“, в кв. ***по ПУП – ПР и ПЗ от 2007 г., нанесен като поземлен имот с идентификатор ***по одобрената през 2008 г. кадастрална карта на [населено място], както и че тази реална част представлява разлика между площта на отчуждения имот (452 кв.м.) и на имота относно който е отменено отчуждаването (423 кв.м.). Не е налице и противоречие с т. 2 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Същото е приложимо в хипотезите на възстановена реална част от имот по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а в случая по подаденото от наследодателя на ищеца Г. П. К. заявление за отмяна на отчуждаването, на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е бил постановен отказ, потвърден с влязло в сила решение от 23. 10. 1992 г. по адм.д. № 188/1992 г. на ОС – Кюстендил. Отмяната на отчуждаването на парцел ***, в кв. ***, с площ от 423 кв.м. (невключващ в площта си спорните 29 кв.м.) е извършено на основание чл. 31, ал. 1 ЗОбС, вр. пар. 3 ДР ЗОбС. Тази разпоредба е приложима само за отчуждавания, извършени при действието на ЗОбС, но не и за такива, извършени при действието на предшестващи благоустройствени закони, напр. по отменения ЗТСУ, които могат да бъдат отменяни само по реда на специалните реституционни закони (ТР № 1/07. 02. 2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВАС). А и въззивното решение не съдържа извод, според който искът за собственост на спорната реална част е недопустим. Вторият въпрос не покрива изискванията на общо основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно указанията по прилагане на разпоредбата, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Същият не поставя за разглеждане абстрактно формулиран принципен правен въпрос, а даването на отговор изисква извършване на преценка за обоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, основана на обсъждане на събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Извършването на такава преценка във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като правилността на въззивното решение би могла да се преценява само в случай, че същото бъде допуснато до касационен контрол. По съществото си въпросът представлява преформулирано касационно основание за неправилност на въззивното решение по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, а не касационно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. С оглед изхода на делото, жалбоподателят П. Г. К. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Община – Сапарева баня сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,