Определение № 1428 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Й. против решение № 3982/23.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 7196/2021 г. от ІІІ бр. състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С въззивното решение, в обжалваната част, съдът е приел, че родителските права по отглеждането и възпитанието на родените от брака деца следва да се предоставят на бащата. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, приел е, че липсват данни за родителско отчуждение, но с оглед интереса на двете деца е приел, че следва да продължат да живеят в жилището при бащата, така, както са живели до момента на постановяването на решението. Обсъждайки интереса на децата, съдът се е позовал на приетите по делото експертизи, както и на събраните по делото свидетелски показания. Съдът е изслушал двамата родители, както и децата, които са изявили желание да живеят заедно с баща си. При постановяване на решението си, съдът е определил мерки на лични отношения на децата с майката. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да формира правни изводи. В обосновката на въпроса се правят фактически изводи, като се интерпретират доказателства по делото и въз основа на тях се правят правни изводи, различни от тези на съда, постановил обжалваното решение. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, както и доводите и възраженията на страните, като в тази насока не се е отклонил от съдебната практика на ВКС по този въпрос. Доводите на касатора са по фактите по спора, а не представляват правни въпроси, по които се е произнесъл съда, поради което по този въпрос не са налице касационни основания по допускането на касационно обжалване. Именно въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка, са направени и изводи за липсата на родителско отчуждение, като поставените в тази насока правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото отново касаят фактите по спора, а не формираните правни изводи с обжалваното решение. За да постанови своето решение, въззивният съд се е обосновал с интереса на децата, като водещ при определянето на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права по отношение на родените от брака деца, като в тази насока липсва отклонение от практиката на ВКС по поставените в тази насока правни въпроси, които между другото се обосновават отново с наличието на родителско отчуждение. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС