Определение № 398 от 19.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 957/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 8336 от 21.VІІІ.2012 г. на софийското „Либра`4” ООД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 3001 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 19.ХІІ.2018 г., постановено по т. д. № 3826/2018 г., с което е било отменено първоинстанционното решение № 53/21.ІІ.2018 г. на Врачанския ОС по т. д. (н.) № 961/2006 г. за спиране на производството по несъстоятелност срещу длъжника настоящ касатор на основание чл. 632, ал. 5,във вр. ал. 1 ТЗ и делото е било върнато на същия състав на съда по чл. 613 ТЗ: за продължаване на производството с постановяване на ново определение по реда на чл. 629 б ТЗ и при съобразяване на определения размер на текущото възнаграждение на синдика.

Оплакванията на касатора „Либра`4” ООД (в Н.) са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с отмененото от САС първоинстанционно решение на ОС-Враца по чл. 632, алинеи 5 и 4 ТЗ, а също и в полза на касатора да бъдат присъдени всички направени от него по водене на делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесла по следния материалноправен въпрос, явяващ се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Обвързан ли е съда при определянето на депозита по чл. 629 б, ал. 2 ТЗ с критериите, залегнали в същата разпоредба, или същите представляват ориентировъчни такива и значението им се ограничава само до преценка за явно несъответствие между разноските и депозита, като в случаите, когато такова /”явно несъответствие”/ не е налице, точното установяване на размера на разноските, подлежащи на извършване, не е необходимо и не е от значение за правилността и законосъобразността на последващото решение по чл. 632 ТЗ?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Български жълти страници” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя управител както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Либра`4” ООД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отмени решението на съда по несъстоятелността за спиране на производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, въззивната инстанция е могла да констатира, че в процесния случай с определението си по чл. 629 б ТЗ първостепенният съд е определил депозит в размер на 98 000 лв. на база „наличието на определени и дължими към синдика възнаграждения и други разноски в размер на над 97 000 лв., отнасящи се за минал период”. Въз основа на тази констатация е бил изграден решаващия правен извод на САС, че този размер на дължимия депозит за покриване на разноските за производството по несъстоятелност на „Либра`4” ООД (в Н.) е определен в отклонение от критериите по чл. 629 б, ал. 2 ТЗ, а именно „ текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността”, а оттам – че невнасянето на такъв- незаконосъобразно определен депозит, не може да за послужи като основание за спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632 ТЗ.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на горното разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираният от настоящия касатор в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата единствен материалноправен въпрос - във връзка с твърдението му за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е с изцяло хипотетичен характер. Уместно е с оглед на тази констатация, а и предвид неизменността на правната уредба от 12.V.2006 г. насам, да се препрати към мотивите на решение № 42/8.ІІ.2007 г. на състав на І-во т.о. на ВКС, постановено по т.д. № 601/2006 г., според които изчислението на началните разноски, съобразно чл. 629 б, ал. 2 ТЗ, става с помощта на вещо лице и така съдът по чл. 613 ТЗ определя „сумата”, която следва да бъде предварително внесена от заинтересувания /бил той кредитор или длъжник/, т.е. без да се изчакват постъпления за осигуряването й чрез продажба на активи на търговеца длъжник. Ето защо, при така установеното отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора „Либра`4” ООД (в Н.) допълнителната предпоставка за това по т. 3 на същия законов текст.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение