Определение № 2638 от 15.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 978/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. Й. против решение №168 от 19.12.2023г. по т.д. №181/23г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- ЗАД „ Армеец“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Й., чрез пълномощника си – адв.Е. Д. е посочила, че счита че са налице предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК, като е уточнена и хипотезата – очевидна неправилност. Страната буквално е възпроизвела части от касационната си жалба с оплаквания, обосноваващи неправилност на изводите на състава. В заключение са изложени още доводи за неправилност на акта, изразяващи се в оплакване за занижаване на обезщетението, като е изтъкнато, че въпреки че е посочил уврежданията съдът не бил присъдил обезщетение за тези вреди, а по-.скоро “е определил размер, който е среден за подобен род телесни увреждания“. Страната е изложила още доводи в контекста на защитната си теза по отношение на по-висок размер обезщетение за търпяните вреди. Други доводи не са развити. Касаторът Й., чрез пълномощника си, е поддържала единствено основание по чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, чрез възпроизвеждане на оплаквания от касационната жалба и общи оплаквания за неправилност на акта, с оглед определяне на занижен, според нея, размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези, а оплакванията за неправилност на изводите на съда, развити в контекста на защитната теза на страната, както и тези по чл.281 ГПК изложени в касационната жалба не са предмет на тази фаза на производството. В случая съдът е мотивирал изводите си, с оглед установеното по спора, доколко правилно не може да бъде преценка в тази фаза на касационното производство. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение