Определение № 4275 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М., представляван от адв. И. Ю., против определение № 5763 от 16.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3399/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 01.03.2024 г. по гр. д. № 46822/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите, е върната исковата молба, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Производството е пред Софийски районен съд е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България. С разпореждане от 10.04.2023 г. исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца: 1. да посочи електронен адрес за връчване и да направи заявление желае ли връчване на електронен адрес, както и да посочи телефон; 2. да индивидуализира ответника, като посочи, в случай че предявява иска си срещу юридическо лице, неговото наименование, адрес и представител; 3. да изложи конкретни факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като посочи твърди ли, че ответникът или негов представител е нарушил правата на ищеца и в какво се изразява нарушението, както и кога е извършедо нарушението; 4. да конкретизира искането си, като посочи увреждането, датата на която същото твърди, че е извършено или периодът от време, в който твърди, че е извършено, както и в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди, обезщетение за които претендира, а именно претърпени болки и страдания или морални вреди, както и да посочи дали претендира лихва за забава преди предявяване на претенцията, в който случай следва да посочи периода, или претендира лихва за забава само след предявяване на претенцията и 5. да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всичките си доказателства и да направи доказателствените си искания /експертизи, събиране на гласни доказателства и други/. Във връзка с искане на ищеца за предоставяне на правна помощ и след събиране на необходимите данни, с определение от 05.10.2023 г. на Е. Д. М. е назначен особен представител – адв. Ц. Х. С.. Със същото определение е постановено препис от разпореждането от 10.04.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение и от определението за назначаване да се връчат на адв. Ц. С., както и на Е. М.. Съобщението е получено от адв. Ц. С. на 09.10.2023 г. С молба от 13.10.2024 г. адв. Ц. С. е поискал да му бъде връчена исковата молба с приложенията, за да изпълни указанията на съда. С разпореждане от 31.01.2024 г. районният съд е разпоредил да се връчи ново съобщение с препис от разпореждането от 10.04.2023 г. на назначения особен представител за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането в предоставения от съда срок и е посочена последицата от неизпълнение на указанията. Съобщението е получено лично от адв. Ц. С. на 05.02.2024 г. С разпореждане от 01.03.2024 г. първоинстанционният съд е констатирал, че указанията не са изпълнени и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че постановеното разпореждане за връщане на исковата молба е правилно и законосъобразно. Изложил е, че правилно районният съд е преценил, че исковата молба е нередовна и указанията, които е дал са съответни, пълни и ясни. Установено е, че по искане на ищеца му е предоставена правна помощ, като двукратно назначеният за особен представител адвокат е уведомен и му е връчен препис от разпореждането от 10.04.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение. Въпреки това указанията на съда не са изпълнени в срок, като доводите в молбата от 13.10.2024 г. и в частната жалба, че съдът трябва да предоставя на особения представител препис от исковата молба и доказателствата към нея, за да може назначеният особен представител да изпълни указанията не почиват на предвидените процесуални правила в ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване частният жалбоподател се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практика относно допустимостта на иска, обективирана в решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, I г. о. и Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Частният жалбоподател се е позовал бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставеният в изложението на основанията за допускане въпрос не е разрешен в обжалваното определение в противоречие с приложеното решение № 9 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3700/2013 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; че той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право; че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; че освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това разрешение касае произнасянето на съда по съществото на спора и не може да бъде отнесено към произнасянето на съда относно релевантният по настоящото частно дело въпрос за неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ето защо, формулираният от жалбоподателя въпрос не отговаря на изискването за общ селективен критерий за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение