Определение № 1907 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 29230/21.12.2023 г. на Софийски районен съд, срещу въззивно определение № 2843/14.11.2023 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 1487/2023 г. на Софийския апелативен съд. С обжалвания съдебен акт, е потвърдено определение №192/28.02.2023 г., постановено по възз. гр.д. № 133/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната като просрочена подадената от Софийски районен съд въззивна жалба против решение № 128/28.07.2022 г. по гр.д. № 944/2020 г. по описа РС -Елин Пелин и е прекратено въззивното производство образувано пред СОС в тази част. Иска се отмяна на обжалваното определение, като неправилно. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. По какъв начин се установява дата на подаване на въззивна жалба, чрез пощенски оператор, когато същата е без изходящ номер и е подадена ведно с няколко други документа в един и същ плик? Налице ли е основание решаващият съд да приеме, че няма данни за подадена в срок въззивна жалба при наличие на приобщен в кориците на делото пощенски плик с поставен изходящ номер върху него, за който пощенски плик са представени доказателства, че е предаден на пощенския оператор в срока за обжалване; и 2. При възложена доказателствена тежест на страната да установи факти и обстоятелства, представлява ли неизпълнение на това задължение направеното искане за служебно изискване от съда на конкретно посочена информация от лице, при което същата се намира. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК – тъй като с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От ответника по частната касационна жалба в писмен отговор депозиран в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата с твърдения за нейната недопустимост, респ. с доводи за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: В случая касаторът обжалва определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на делото определение на Окръжен съд - София като въззивна инстанция- определението за частично прекратяване на въззивното производство по в.гр.д. № 133/2023 г., поради просрочване на подадената от Софийски районен съд въззивна жалба. Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по т.д. №2/2018 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Както е разяснено и в мотивите на тълкувателното решение, апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение