Определение № 54 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2584/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба / неправилно обозначена като въззивна/ на „АЕТ Груп“ ООД, [населено място] против решение № 363 от 14.07.2022 г. по т.д. № 355/2022г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Галерия Б.“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна. С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение № 15 от 22.03.22. по т. д. №106/21г. на ОС- Хасково, с което е отхвърлена молбата на настоящият касатор за откриване производство по несъстоятелност на „Галерия Б.“ ООД. За да постанови този резултат, въззивният съд е разгледал активната материалноправна легитимация на молителя, като е преценил за основателно направеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност по отношение на неговото вземане спрямо ответното дружество и съответно само на това основание е мотивирана неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ. Този извод е достигнат, с оглед отреченото качество на настоящият касатор - кредитор на ответното дружество. В тази връзка е проследено образуването и прекратяването на изпълнителното производство по изп.д. 148/13г., по което последното изпълнително действие е налагане на запор на 29.03.2013г. Впоследствие такива действия, съдът е отчел, че не са предприети, а по искане на взискателя, настоящ касатор това изпълнително дело е било прекратено / съставени протоколи за предаване на изпълнителните листове на -02.05.2018г./. Извършена е преценка в тази връзка, че спрямо последващо образуваното изпълнително дело на 05.02.2019г. вземането е погасено по давност. Съдът е приел още, че липсата на активна материалноправна легитимация на подалия молбата по чл.625 ТЗ е достатъчна за да се отхвърли претенцията и без да бъде разглеждано по същество финансовото състояние на ответното дружество, респективно неговата платежоспособност. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Ст. С., е посочил, че по отношение „приетото възражение за давност“, съдът бил възприел „становището“ на окръжния съд. Накратко е направено оплакване за неправилност на тези изводи, изцяло в контекста на защитната теза на страната- посочено е, че според нея, искането за установяване на длъжниците на ответника прекъсвало давността, също я прекъсвало и новото изпълнително дело. В тази връзка са поставени въпросите – 1/“ Нормата на чл.426/1/ ГПК във връзка с ал. първа от същия текст по силата, на която се образува изпълнително дело инкорпорира ли в себе си задължението за посочване на способ за изпълнение, който прекъсва давността ? “ и 2/ „ Прекъсва ли се давността когато е образувано ново дело с молба по чл.426/1/ ГПК ?„. Страната под надслов- „по отношение мотивите за липса на неплатежоспособност“- е развила своето разбиране за основателност на молбата по чл.625 ТЗ, като е разглеждала допуснати от първостепенния съд нарушения, също и нарушения на въззивната инстанция относно искане на процесуалния представител за отмяна хода по същество, с оглед посочване на доказателства в насока на установяване неплатежоспособност на ответника по молбата. В тази връзка са поставени няколко въпроса, в хипотеза на чл.280,ал.1, т.3 ГПК, по който допълнителен критерий не са изложени доводи. Касаторът е подал и допълнителна молба от 05.10.22г. с аналогично съдържание, свързано с установяване на икономическото състояние на ответника, като е сочено и противоречие с решения на ВКС, относими към предпоставките за откриване производство по несъстоятелност и изследване платежоспособността на длъжника. Други доводи не са развити. Съгласно приетото с ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос е този, който е свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат. В разглеждания случай, относимост към така дефинираната същност на правния въпрос и подлежащи, поради това, на преценка за тяхната релевантност са само първите два поставени въпроса, свързани с приетото от състава по възражението за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане, с което касаторът се счита легитимиран да подаде молба по чл.625 ТЗ. Именно, с оглед така разгледаната същност на правния въпрос, ирелевантни към общото основание за допускане на касационно обжалване са останалите поставени въпроси, свързани с платежоспособността на ответното по молбата дружество, тъй като въззивният съд изрично в мотивите си е подчертал, че не е необходимо да обсъжда финансовото състояние на ответника, тъй като не е налице качеството кредитор на молителя и респективно същият не притежава активна материалноправна легитимация да поиска откриване производство по несъстоятелност. Ето защо, всички въпроси поставени в основното и допълнително изложение, свързани с финансовото състояние на ответното дружество, като неотносими към решаващите изводи на състава не следва да бъдат разглеждани, тъй като същите не могат да обосноват извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен въпрос-1/“ Нормата на чл.426/1/ ГПК във връзка с ал. първа от същия текст по силата, на която се образува изпълнително дело инкорпорира ли в себе си задължението за посочване на способ за изпълнение, който прекъсва давността“ не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващ мотив на състава. Съдът не е обсъждал предпоставките за редовност на иницииране на изпълнителното производство, тъй като изрично е приел, че такова е валидно образувано и прекратено по искане на касатора, както е приел и това, че второто изпълнително дело по същото изпълняемо право, също валидно е образувано. Не е приемал нередовност на сезирането на съдебния изпълнител, към каквито мотиви би имал относимост въпроса. Вторият поставен въпрос-2/ „ Прекъсва ли се давността когато е образувано ново дело с молба по чл.426/1/ ГПК, също не може да бъде счетен за релевантен, тъй като съставът е приел, че давността е изтекла преди образуването на това дело / №15/19г./. Но дори и да бъде приет за такъв, то касаторът не установява допълнителен критерий, тъй като на този въпрос е наличен отговор, установен със задължителна тълкувателна практика –т.10 ТР ОСГТК № 2/13г., като изрично ОСГТК е разяснил, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращане призовка за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника и т.н. Извън липсата на валидно формирано общо основание следва да се отбележи, че касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани със сочения от него допълнителен критерий- чл.280,ал.1,т.3 ГПК, съобразно изискването на дадените с т.4 ТРОСГТК № 1 / 09г. разяснения по същността на това основание. С оглед така депозираното изложение не следва да бъде допуснато касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение