Определение № 664 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2590/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадените три отделни частни касационни жалби от „ТРТ инвест“ ЕООД, от „Старт инвест“ ЕООД и от „Райдър 777“ ЕООД, всички срещу определение № 112/08.06.2022г. по възз.ч.т.д.№ 91 по описа на Апелативен съд - Бургас за 2022г., с което е потвърдено определение № 260140/16.02.2022г. по т.д.№ 446/2017г. на ОС - Бургас за оставяне без уважение на исканията им за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване. В подадената чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“ частна касационна жалба на „Старт инвест“ ЕООД са въведени основанията за касационно обжалване по чл.281, т.2, предл.2 и т.3 ГПК, на които е основано искането за отмяна на обжалваното определение.Частният касатор счита, че обжалваният съдебен акт представлява отказ от правосъдие, поради което е недопустим.Поддържа, че в нарушение на ПЕС въззивният съд не е отправил преюдициално запитване до СЕС съвместима ли е с ПЕС национална правна уредба, предвиждаща такъв размер на ДТ, и според която ЮЛ – ответници по иск за обявяване недействителността на сделки не подлежат на освобождаване от такси и разноски по делото, защото притежават имущество, макар то да не е запорирано и възбранено.Посочва, че правната възможност ЮЛ да бъде освободено от ДТ, извън изрично предвидените в закона случаи, е обсъждана в практиката на ЕСПЧ, като се позовава на решение от 24.12.2009г. по делото „ Агромодел“ ООД срещу България, на решение от 26.07.2005г. по делото Podbielski и PPU Populare срещу Полша, на решение от 10.01.2006г. по делото Teltronic - CATV срещу Полша, на решение от 22.12.2010г. по дело С-279/09, на определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, както и на решенията по дела С-69/14 и С-571/16. Счита, че съдът е следвало да съобрази не само нормата на процесуалния закон, но и фактите и обстоятелствата и представените доказателства, правото на ЕС и практиката на СЕС, както и правото на достъп на всеки правен субект до правосъдие, гарантирано от Конституцията. Поддържа, че съдът е следвало да съобрази фактите за обективна невъзможност на ЮЛ да осигури средства за ДТ при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, когато е изключено предположение за неплатежоспособност и не се налага обявяване в неплатежоспособност.Счита, че при постановяване на обжалваното определение е допуснато нарушение на чл.6, т.1 ЕКПЧОС, която според частния касатор не прави разлика между ФЛ и ЮЛ.Твърди, че по поставените въпроси няма практика на ВКС, а практиката на съдилищата е повърхностна и едностранна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките по т.2, предл.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е освобождаване на ЮЛ/ търговско дружество от задължение за внасяне на ДТ в производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на ЮЛ/търговски дружества от ДТ, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса, когато това се налага за осигуряване правото на ефективен достъп до съд и на ефективна съдебна защита? 2.С оглед на ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразено ли е с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли ЮЛ, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на ДТ по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство? 3.Допустимо ли е ЮЛ да има право на ефективен достъп до правосъдие и на ефективна съдебна защита, съответно нарушаването на това право не представлява ли спор за нарушаване на правото на ЕС?Правото на ЕС изключва ли принципната възможност ЮЛ, в частност търговско дружество, да поиска да бъде освободено от плащане на разноски в производство пред съд?; Ако не, то в този случай съдът следва ли да приложи не чл.83, ал.2 ГПК, а критериите, посочени от СЕС, при произнасяне по това искане? Не са постъпили в срок отговори на жалбата. В подадената чрез адвокат В. М. частна касационна жалба на „Райдър 777“ ЕООД искането за отмяна на обжалваното определение е основано на доводи за постановяването му, без да се вземе предвид реалното му състояние и предвидената възможност на всяко лице да получи свободен достъп до правосъдие.Частният касатор счита, че отказът за освобождаването му от ДТ е отказ от правосъдие, който е в разрез с основните принципи на ЕС.Твърди, че не разполага с никакви активи, а с влезли в сила решения по т.д.№879/2014г. и т.д.№ 267/2018г., и двете по описа на ПОС, е осъден да заплати десетки хиляди лева съдебни разноски и адвокатски хонорари в полза на ищците Б. и, че срещу него са образувани изпълнителни дела. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките по т.2, предл.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли националният съд да провери дали условията за освобождаване на ЮЛ от заплащане на ДТ за въззивна жалба представляват ограничаване на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел ? 2.Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи жалбоподател- ЮЛ от ДТ, да вземе предвид предмета на спора, доколкото има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото? 3.Когато става дума за юридически лица, може ли националният съд да взе под внимание положението им, напр. правно-организационната форма и дали съответното ЮЛ преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници и или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата? 4.При какви условия националните съдилища в България и на база на какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай ЮЛ следва да бъде освободено от такса? 5.Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern? Не са постъпили в срок отговори на жалбата. В подадената чрез адвокат В. Д. частна касационна жалба на „ТРТ инвест“ ЕООД искането за отмяна на обжалваното определение е основано на доводи за постановяването му, без да се вземе предвид реалното му състояние и предоставената възможност на всяко лице да получи свободен достъп до правосъдие.Частният касатор се позовава на решение от 22.12.2010г. по дело С-279/09г. на СЕС, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 и решенията по дело С-69/14 и С-571/16.Счита, че, с оглед на изведените от практиката на СЕС критерии относно принципа на ефективна съдебна защита, отказът за освобождаването му от ДТ води до нарушаване на правото на ефективен достъп до правосъдие, респ. до ефективна съдебна защита.Поддържа, че задължението за такса произтича от закона и неговото изпълнение е необходимо условие за надлежно упражняване на правото на въззивно обжалване на първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу него иск.Частният касатор счита, че заплащането на таксата, предвид нейния размер -26 738.67лв. и сложността на правния спор, съставляват за него непреодолимо препятствие на преследваната с въззивната жалба легитимна цел - отмяната на неблагоприятното за него първоинстанционно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.С оглед на ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразено ли е с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли ЮЛ, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на ДТ по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо, с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство? 2.При доказателства за обективна невъзможност на ЮЛ да осигури средства за ДТ и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, следва ли да се съобразят тези факти, както и законодателството и практиката на ЕС? 3.Следва ли съдът да съобрази значителните финансови затруднения на ЮЛ да се разпорежда със средства и материални активи и не съставлява ли това поведение нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията, която не разграничава физическите и юридическите лица? 4.Следва ли, съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Съюза, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл.47, ал.2 и ал.3 от Хартата на основните права на ЕС и практиката по дело С-279/09 от 22.12.2010г., да допуснат в настоящия случай търговско дружество да бъде освободено то ДТ, с оглед невъзможността за заплащане на същата? В подадения чрез пълномощник адв.С. Н. съвместен писмен отговор от Апостол Б., С. Б. и П. Б. се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Производството по т.д.№ 446/2017г. на ОС - Бургас е образувано по предявен против „Старт инвест“ ЕООД, „Райдър 777“ ЕООД и „ТРТ инвест“ ЕООД, както и против „Веле груп“ ЕАД, иск за обявяване на нищожността на сключения между „Старт инвест“ЕООД и „Веле груп“ ЕАД договор за ипотека от 07.02.2014г.Срещу първоинстанционното решение, с което искът е уважен, са подадени три отделни въззивни жалби от „Старт инвест“ ЕООД, „Райдър 777“ ЕООД и „ТРТ инвест“ ЕООД, които са оставени без движение и на всеки от жалбоподателите са дадени указания за внасяне на ДТ в размер на по 26 738.67лв.В срока за отстраняване на нередовностите на въззивните жалби всеки един от жалбоподателите е направил искане за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване.В молбата си за освобождаване от ДТ „ТРТ инвест“ ЕООД е поддържало, без да представя доказателства, че не разполага с финансови средства, че е на загуба и срещу него са заведени множество търговски и изпълнителни дела. Искането за освобождаване от ДТ на „Старт инвест“ ЕООД е основано на твърдения, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата, както и са представени доказателства за образувано срещу него изпълнително дело за задължения за над 1 900 000лв. В молбата за освобождаване от ДТ„Райдър 777“ ЕООД е поддържало, без да представя доказателства, че не разполага с никакви финансови средства. Първоинстанционният съд е отхвърлил исканията и на тримата жалбоподатели за освобождаване от ДТ въз основа на данните по делото и след като е направил и справка за ГФО, обявени в Търговския регистър. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС, която е посочил, че е актуална и съобразена с практиката на ЕСПЧ и СЕС ( определение № 80/13.05.2020г. по ч.т.д.№ 1358/2019г., I т.о., определение № 265/13.07.2021г. по ч.т.д.№ 1337/2021г., I т.о., определение № 4/07.01.2022г. по ч.т.д.№ 378/2020г., I т.о., определение № 122/25.03.2022г. по ч.т.д.№ 127/2022г., I т.о. и др.).Въз основа на нея е направил извод, че освобождаването на търговци от ДТ е възможно в три основни хипотези: 1/когато делото е за спор за нарушаване на ПЕС – съобразно с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; 2/ когато търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е в състояние да плати ДТ, поради съществения й размер и 3/ когато вследствие на задължението за внасяне на ДТ правото на търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си същност.Въззивният съд е приел, че в случая, безспорно, първите две хипотези не са налице.За да приеме, че в случая не е налице и третата хипотеза, въззивният състав е посочил, че в практиката на ЕСПЧ и в цитираната съдебна практика на ВКС, се приема, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т.ч. и чрез изискване да се заплати определена ДТ на съда, но, само по себе си, това ограничение на правото на достъп, не е несъвместимо с чл.6, §1 от ЕКПЧОС, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват в тази връзка, могат да бъдат следните: предмета на спора; доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото;значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали съставляват непреодолимо препятствие пред с достъпа до правосъдие; правно-организационната форма и дали съответното ЮЛ преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата; платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено.Формирани са мотиви, че влошеното или затруднено финансово състояние, на което единствено се позовават тримата жалбоподатели, не е единствен или основен фактор, който в случая трябва да се изследва и съобразява. Въззивният съд е посочил, че тримата жалбоподатели са имали възможност и са защитавали интересите си в пълноценно развилото се първоинстанционно съдебно производство, като са ползвали професионално адвокатско съдействие, изложили са тезите си, направили са възраженията си и са посочили доказателствата си; че размерът на разноските във връзка с обжалване на първоинстанционното решение е разумен с оглед естеството и правната сложност на спора; че и трите дружества имат възможно най-облекчената правно-организационна форма – еднолични дружества с ограничена отговорност, при която едноличният собственик на капитала има възможност - без формални процедури и без съгласуване с други лица и без ограничения - да подпомага дейността на собственото си дружество, вкл. финансово; че финансовото състояние на трите дружества въз основа само на обявените ГФО не може да доведе до извод, че заплащането на определената ДТ е невъзможно, тъй като един търговец разполага с най-различни възможности за осигуряване на финансиране, като наличието на парични средства в брой или ликвидни активи са само едни от тях.По тези съображения са изведени решаващи мотиви, че отказът от освобождаване на тримата жалбоподатели от ДТ не накърнява правото им на достъп до съд в неговата същност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Извън проверката за вероятна нищожност и недопустимост, която се извършва служебно от касационния съд, преценката за допускане на касационно обжалване се извършва въз основа на изложените от касатора, респективно частния касатор, твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл.274, ал.3 от ГПК, посоченото тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. По частната касационна жалба на „Старт инвест“ЕООД: Поставените в изложението към нея въпроси не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.Въпроси № 1 и № 3 не са от значение формиране решаващата воля на съда, тъй като в обжалваното решение не са формирани мотиви, че националното законодателство и правото на ЕС не допускат освобождаването на ЮЛ/търговски дружества от ДТ.Въпрос № 2 също не притежава съществените характеристики на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е правен, а фактически, и изисква проверка на законосъобразността на изводите на въззивния съд, каквато не се извършва в производството по чл.288 ГПК. По частната касационна жалба на „Старт инвест“ЕООД: Поставените в изложението към нея въпроси също не отговарят на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК.Въпроси № 4 и № 5 не са от значение формиране решаващата воля на съда, тъй като са хипотетично формулирани.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпроси № 1, № 2 и № 3, касаещи условията за освобождаване от ДТ и относимите за това фактори, произтича от това, че касаят правилността на обжалваното определение. По частната касационна жалба на „ТРТ инвест“ ЕООД: По тях също липсва общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното определение и са израз на несъгласието на частния касатор с изводите в него. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по поставените от частните касатори въпроси, касаещи предпоставките за освобождаване на ЮЛ от ДТ и релевантните за това фактори произтича и от липсата на въведените допълнителни предпоставки по т.2, предл.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е съобразено с формираната по тях съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, предл. посл. ГПК, която, от своя страна, е съобразена практиката на ЕСПЧ и СЕС, актуална е и не се налага да бъде осъвременявана или променяна (определение № 285/05.07.2019г. по ч.т.д.№ 1234/2019г. на I т.о., определение № 193/24.04.2019г. по ч.т.д.№ 810/2019г. на I т. о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д.№ 52/2019г. на II т.о., определение № 122/12.02.2019г. по ч.т.д.№ 114/2019г. на II т.о., определение № 427/13.11.2020г. по ч.т.д.№ 1925/2020г. на I т. о., определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д.№ 209/2020г. на ІІ т.о., определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д.№ 908/2019г. на ІІ т.о. и др. ), в която се приема, че гарантираното с чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните по граждански спор на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите - членки свободен избор на средства за постигане на тази цел; Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, освен ако не се касае за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз; Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса (чл.83, ал.1 т.4 ГПК и чл.84 ГПК) или на особени разпоредби на друг закон (напр. чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл. 694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 73, ал. 3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице; в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на (напр. решение от 24.12.2009г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша), приемайки следното:Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т. ч. и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса и само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват от гледна точка на тази съразмерност, са размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата; В подобен смисъл е и произнасянето на Съда на ЕС в решение от 22 декември 2010г. по дело С - 279/09, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, в които е прието, че „принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най-вече правно-организационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. По изложените съображения и тъй като при служебната проверка не се констатира вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: