Определение № 639 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 497/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Първа инвестиционна банка" АД срещу определение на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от банката иск по чл. 439 ГПК. Първоначално делото е било образувано по иск на банката срещу С. К. Б. за установяване, че банката не дължи, поради изтекла давност, сумите по изп.д. 674/21г. на ДСИ при РС-гр.Б., образувано въз основа на издаден в полза на ответника обратен изпълнителен лист. В хода на делото пред районния съд, изпълнителното дело е приключило поради осъществено принудително изпълнение срещу банката. По тази причина районният съд е приел, че правният интерес на банката е отпаднал, тъй като тя вече може да се защити чрез предявяване на осъдителен иск, и затова е прекратил производството по делото. Окръжният съд е потвърдил прекратителното определение със същия аргумент. В изложението към касационната частна жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно указанията на ТР № 1/10 г. на ОСГТК: Допустимо ли е производството по чл. 439 ГПК, когато след предявяване на иска приключи изпълнителното дело заради осъществено принудително изпълнение? Настоящият състав на ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В съдебната практика /определение № 337/22г. на I ТО, определение по ч.т.д. № 577/2009г. на ВКС, II т.о. и определение по ч.т.д.№ 2331/2019г. на ВКС, II т.о/ се приема, че искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава тридесет и девета „Защита срещу изпълнението" на ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. По тези причини ищецът е необходимо да поддържа висящността на изпълнителното дело чрез налагането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнителното производство", иначе рискува делото по чл. 439 ГПК да бъде прекратено поради отпаднал интерес и последваща липса на процесуална легитимация на страните. Поради изложеното, не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на С. Б. следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция, представляващи 1500лв. платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Александър Цонев Според мен правният интерес не отпада, когато след предявяване на иска по чл. 439 ГПК приключи изпълнителното дело поради осъществено принудително изпълнение. Съображенията за това са следните: Първоначално ищецът е имал възможност да предяви само и единствено отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, доколкото изпълнителното производство е било висящо. Чрез този иск се упражнява по съдебен път материалноправното възражение за изтекла погасителна давност (чл. 120 ЗЗД). Друг ред за упражняване на възражението не е предвиден- без правни последици е възражението пред съдебния изпълнител. Образуваното исково производство по чл. 439 ГПК е преюдициално спрямо изпълнителното дело, и това съотношение не зависи от допуснато обезпечение „спиране на изпълнението" или от приключване на изпълнителното дело. Когато принудително изпълнение приключи, и искът по чл. 439 ГПК бъде уважен, ищецът ще може да иска връщане на полученото поради липса на основание по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. След приключило изпълнително производство и без проведен успешно иск по чл. 439 ГПК, длъжникът не може да иска връщане принудително събраните суми, тъй като не може да упражни възражението за изтекла давност, защото вземането вече е погасено и не съществува. Освен това възражението е процесуално средство за защита на ответника, а не на ищеца. Принудителното събиране на суми в изпълнителното производство, в хипотеза, когато е изтекла погасителната давност на вземането, но не е предявен иска по чл. 439 ГПК, не реализира нито едно от основанията по чл. 55 ЗЗД- нито липсва основанието за това, нито е отпаднало, нито е неосъществено. Съдия: