Определение № 139 от 15.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. З., лично и със съгласието на майка си Г. С. Н., чрез адвокат Н. Г., срещу определение № 9/11.01.2022г., поправено с определение №51/16.02.2022г., постановено по гр.д. № 4961/2021г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че до настоящия момент предявеният иск с правно основание чл.150 от СК не е бил разглеждан по същество. Спорът между страните е концентриран върху въпроса за подсъдността на иска и той е следвало да бъде разрешен от Върховния касационен съд. Претендира отмяна на определението, съобразяване с изложените твърдения за компетентността на Районен съд Пловдив като иск по същество на спора и връщане на делото за разглеждане от този съд. Претендира присъждане на разноските за касационното производство. Ответникът К. Д. З. с писмен отговор, чрез адвокат Н. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че атакуваното въззивно определение е постановено по дело с предмет на спора, който по същество не подлежи на касационно обжалване, поради което и определението, с което делото е прекратено е окончателно. В атакувания съдебен акт съставът на Върховния касационен съд изрично е посочил, че погрешните указания на въззивната инстанция не променят извода за недопустимост на касационното производство. По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди атакуваното определение и му присъди направените в производството разноски. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба вх.№12325/13.10.2021г. на М. К. З., действащ лично и със съгласието на майка си Г. С. Н., чрез адвокат Н. Г., против определение №847/15.09.2021г. на Пловдивски окръжен съд по в.ч.г.д.№2328/2021г. и е прекратено производството по г.д.№4961/2021г. на Върховен касационен съд. Съставът е прел, че атакуваният съдебен акт е постановен в производство с предмет иск с правно основание чл.150 от СК, който е изключен от касационен контрол, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК и чл.274, ал.4 от ГПК. Определението е правилно. Производството по чл. 274, ал. 2 ГПК пред Пловдивски окръжен съд е било образувано по частна жалба на М. К. З., действащ лично и със съгласието на майка си Г. С. Н., против определение №1225/06.03.2021г. по г.д.№17511/2020г. на Районен съд – Пловдив, с което производството по делото е прекратено поради липса на компетентност на българския съд да разгледа повдигнатия пред него спор с правно основание чл.150 от СК. С определението на въззивната инстанция е потвърдено цитираното първоинстанционно определение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Решенията на въззивните съдилища по тези спорове са окончателни. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на въззивната инстанция е влязло в сила от момента на обявяването му. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за касационната инстанция, която служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът М. К. З., лично и със съгласието на майка си Г. С. Н., следва да бъде осъден да заплати на К. Д. З. сумата от 360лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение