Определение № 5 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1833/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молбата на „ЙЕС ИНВЕСТ”ООД, гр.София, заявена като неразделна част от касационна жалба с вх. № 73425 / 08. 09.2020 год., подадена срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 11607/21.07.2020 г., по в.т.д.№ 1334/20 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 2086 от 21.11.2019 г., по т.д.№ 1170/2018 г. за уважаване на предявените от „ИНОВАСТИЛ“ЕООД срещу касатора, като ответник, обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за следните суми: 23 169.45 лв ., представляваща неизплатена част от възнаграждение по сключен между страните анекс № 3 към договор за строителство № ПС -57/02.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и плащане; 1 283.32 лв. - мораторна лихва, върху тази сума за периода 21. 11.2017 г. – 07.06.2018 г.; 103 657.22 лв. - незаплатено възнаграждение по договор за строителство между страните № ПС-57/02.12.2015 г.; 5 741.40 лв. – обезщетение за забавено плащане на същото за периода 21.11.2017 г. – 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху всяко от главните задължения, считано от 07.06.22018 г. до окончателното му изплащане и деловодните разноски за двете инстанции. Позовавайки се на процесуалното правило на чл.282, ал.2 ГПК молителят иска спиране изпълнението на горепосоченото невлязло в сила осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд по в.т.д.№ 1334 / 2020 год., като е представил доказателства за внесено обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази изложените в молбата доводи и провери данните по делото намира, че молбата за спиране е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. Касационната жалба с вх. № 73425 / 08. 09.2020 г., въз основа на която е образувано т.д.№ 1833/20 г. по описа на второ търговско отделение на ВКС, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря на императивните формални изисквания на процесуалния закон за редовността й, въведени с чл. 284, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ГПК, както е приел и администриращия я Софийски апелативен съд. Предвид цената на всеки от предявените обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд не попада и в обсега на изключените от касационен контрол съдебни актове по чл.280, ал. 3 ГПК. Следователно при предоставеното от молителя надлежно обезпечение по см. на чл.282, ал.2, т.1 ГПК – факт, удостоверен с приложеното по делото заверено ксероксно копие от платежно нареждане на БНБ с наредител „ЙЕС ИНВЕСТ”ООД, гр.София за сумата 133 851.39 лв.( сто тридесет и три хиляди осемстотин петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) и със служебна бележка от 09.10.20 г. на счетоводител при ВКС - В.П., че същата сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС, се налага правен извод, че предпоставките на закона за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са осъществени, поради което молбата на касатора следва да бъде уважена. В производството по чл.282, ал.2 ГПК ответната по молбата страна няма право на отговор, поради което депозираният в срока по чл.287, ал.1 ГПК не подлежи на обсъждане понастоящем. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК