Определение № 28 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4341/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. М. М., чрез процесуалния й представител, срещу определение № 1280 от 04.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 793/2024 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1076 от 31.07.2024г., постановено по гр. д. № 1627/2024г. от Районен съд – Горна Оряховица, с което е била върната исковата молба, подадена от К. М. М. против М. Н. М., с която се иска да бъде установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 300 лв. – издръжка за месец март 2024 г. за детето им М. М. М.. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба формулира в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК пет правни въпроси. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството като недопустимо. Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но само доколкото не е осъществена хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Според последната от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. След като по изричното разпореждане на закона /чл. 280, ал. 3 ГПК/, по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения. Настоящото исково производство е образувано по отрицателен установителен иск, с който ищцата желае да бъде установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 300 лв. – издръжка за месец март 2024г. за общото на страните дете, т.е. искът е с цена под 5 000 лв. и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК евентуално въззивно решение по този иск не би подлежало на касационно обжалване. На основание чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване и всички определения по това дело от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, вкл. атакуваното, с което въззивният съд е оставил без уважение частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 130 ГПК. Като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, въззивно определение, настоящата частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Отбелязването в атакувания въззивен съдебен акт, че той подлежи на обжалване, не е обвързващо, щом е приложима нормата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,