Определение № 3048 от 29.10.2025 г. на ВКС по д. № 1176/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Ж. Д., срещу решение № 123/07.02.2025г. по възз.гр.д.№ 2372/2024г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 2530/05.06.2024г. по гр.д.№ 8428/2022г. на Районен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от касатора против У. Ш. от Великобритания искове за произтичащите от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014г. и допълнително споразумение към него от 15.02.2015г. вземания за главница за размера над 7823.32лв. до претендирания размер от 12 411.68лв. и за лихвена надбавка за периода 28.10.2011г.-06.06.2022г. в размер на 18.40лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът оспорва изводите на съда за нищожност на т.10.2. от ОУ към договора за кредит, поради противоречие на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗКСД, и за недължимост на претендираната лихвена надбавка за забава по чл.17.1 от ОУ, като начислена за период преди настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Излага подробни съображения. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира се за присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, пред трите съдебни инстанции. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава, освен на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност, и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 по процесуалноправния въпрос: „Относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на жалбоподателя.“ По него общата предпоставка за допускане на обжалаване е обоснована от касатора с оплаквания за необсъждане на доводите във въззивната му жалба, че клаузата на т.10.2. от ОУ е действителна. Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника У. Ш.. Съставът на I т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД, [населено място] срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете за произтичащите от договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 04.12.2014г. и допълнително споразумение към него от 15.02.2015г. вземания за главница за размера над 7823.32лв. до претендирания размер от 12 411.68лв., за договорна лихва за периода 28.10.2021г.-06.2022г. в размер на 600лв. и за лихвена надбавка за забава за периода 28.10.2021г.-06.2022г.в размер на 18.40лв. За да потвърди първоинстанционното решение в частите за отхвърляне на исковете за главница и за лихвена надбавка за забава, въззивната инстанция не е възприела извода на първата инстанция, че договорът е изцяло недействителен, на осн. чл.17, ал.6 ЗКСД. Приела е, че клаузата на т.10.2. от ОУ е нищожна, като противоречаща на императивната разпоредба на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗКСД, тъй като капитализирането на начислената по време на гратисния период възнаградителна лихва води до начисляване на възнаградителна лихва, която надхвърля максимално допустимия размер от 7%. Изводът, че не се дължи претендираната лихвена надбавка за забава за периода 28.10.2021г.-06.06.2022г. е обоснован с това, че е претендирана за период преди настъпване на предсрочната изискуемост, обявена на длъжника/ответника/ с връчване на препис от ИМ на 22.06.2023г. Настоящият състав намира, че отсъства основание за допускане на обжалване. Не е налице приложното поле на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. В практиката на касационния съд по приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК последователно се приема, че очевидната неправилност, уредена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок наобжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie“ пряко - въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на изводите на въззивния съд, може да бъде констатирана само по реда на чл. 290 ГПК след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не и в производството по чл. 288 ГПК. В случая изложените от касатора доводи за обосноваване на очевидната неправилност за явно нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване на клаузата на т.10.2. от ОУ не могат да обосноват приложното поле на очевидна неправилност. Същите са тъждествени с релевираните в жалбата оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само при допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но са изключени от предмета на производството по чл.288 ГПК. По поставения процесуалноправен въпрос приложното поле на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обосновано с оплакванията за необсъждане на доводите във въззивната жалба във връзка с действителността на клаузата на т.10.2. от ОУ. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по него произтича от липсата на въведената допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Възприемайки оспорения с въззивната жалба извод на първоинстанционния съд, че клаузата на т.10.2 от ОУ противоречи на чл.20 ЗКСД, съставът на окръжния съд е намерил за неоснователни въведените във въззивната жалба в тази връзка доводи. Павилността на направените от състава на окръжния съд изводи не може да се проверява в селективната фаза на касационното производство, а е предмет на същинския касационен контрол, ако такъв бъде допуснат. Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Разноски не се присъждат и на ответника, тъй като липсва искане и доказателства такива да са извършени. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: