Определение № 1176 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 512/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Еврона“ АД, „В124“ Е., „П124“ Е., „И.“ О. и „У.“ АД срещу определение № 4708 от 14.12.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 2304 от 2023 г. на Варненския окръжен съд, III състав, с което е потвърдено определение № 12298 от 12.10.2023 г. по гр.д.№ 6540 от 2023 г. на Варненския районен съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост и очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Счита ли се за преюдициално по отношение на делбеното производство производството по исковете за прогласяване нищожност, евентуално обявяване на недействителни, на предхождащи делото сделки за придобиване на (съ)собственост (апортите), ако с отговора на исковата молба в делото за делба ответникът е формулирал възражения с доводи, идентични с иска за обявяване на нищожност, респ. недействителност на апортите, формиращи участието на страните в съсобствеността ?

2. Задължен ли е въззивният съд да приложи чл.126, ал.1 ГПК, когато установи обективен и субективен идентитет по две дела, ако по едното спорният предмет и страните са определени чрез възражение, а по другото- с иск ?

3. В правомощията на въззивния съд ли е, при установяване на предпоставки за обединяване на делата, да приложи чл.126, ал.2 ГПК и да върне делото на районния съд с указания в тази насока, или остава обвързан с преценката единствено на първоинстанционния съд ?

В писмен отговор от 02.02.2024 г. ответникът Нетанел П. оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото, което е спряно/, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за спиране на делото. Съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване на определението настоящият състав приема следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че образуваното пред Варненския районен съд гр.д.№ 6540 от 2023 г. е с предмет иск за съдебна делба на поземлен имот в [населено място], [улица], с площ от 300 кв.м., ведно с построената в същия имот жилищна сграда на три етажа и изба със застроена площ от 227 кв.м., между ищците „Еврона“ АД, „У.“ АД, „В124“ Е., „П124“ Е. и „И.“ О. и ответника Нетанел П., при твърдения за права на ищците върху ид.части от терена и сградата, придобити по апорт от „Еврона“ АД. Същевременно по предявени искове от Нетанел П. срещу „Еврона“ АД, „У.“ АД, „В124“ Е., „П124“ Е. и „И.“ О. е образувано гр.д.№ 9604 от 2023 г. на Варненския районен съд с предмет искане за прогласяване нищожността на апорти от „Еврона“ АД в полза на „У.“ АД, „В124“ Е., „П124“ Е. и „И.“ О., включващ горепосочения поземлен имот и построените в него сгради. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че исковете за нищожност на апортите са от значение за правилното решаване на иска за съдебна делба и че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото за делба до приключване делото по исковете за нищожност на апортите. Посочил е, че допустимостта на предявените по гр.д.№ 9604 от 2023 г. на Варненския районен съд искове за нищожност не може да се проверява в рамките на делбеното производство и че решаващо значение за преценка на това дали делото за делба следва да бъде спряно има обстоятелството, че делото за нищожност на апортите е висящо. Прието е още, че хипотетичното приложение на разпоредбата на чл.213 ГПК не е основание за неприлагане на правилото за спиране на обусловеното производство, доколкото обединяването на двете дела е само възможност, каквато към съответния момент решаващите съдебни състави не са използвали. С тези мотиви първоинстанционното определение за спиране е потвърдено.

В случая не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд, поради следното:

По първия поставен въпрос /Счита ли се за преюдициално по отношение на делбеното производство производството по исковете за прогласяване нищожност, евентуално обявяване на недействителни, на предхождащи делото сделки за придобиване на (съ)собственост (апортите), ако с отговора на исковата молба в делото за делба ответникът е формулирал възражения с доводи, идентични с иска за обявяване на нищожност, респ. недействителност на апортите, формиращи участието на страните в съсобствеността ?/ в практиката на ВКС /например определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д.№ 7287 от 2013 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о./ трайно се приема, че споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, но и вън от него. Разпоредбата на чл.342 ГПК указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността ищецът да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. Самият процес за съдебна делба следва да бъде спрян, ако между съделителите е налице висящ процес по преюдициален за делбата въпрос /чл.229, ал.1, т.4 ГПК/, макар и да е образуван след започване на съдебната делба. Доколкото въззивното определение не се отклонява от дадените разрешения, не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението по този въпрос.

Следва единствено да се допълни, че съдът по делбеното дело във фазата по допускането на делбата не се произнася по възраженията на ответника в диспозитива на решението, поради което не може да се отрече правото на този ответник да предяви съответните възражения по исков ред, за да получи разрешение със сила на пресъдено нещо.

По първия въпрос не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по него има практика на ВКС /например посоченото по-горе определение/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Вторият въпрос /Задължен ли е въззивният съд да приложи чл.126, ал.1 ГПК, когато установи обективен и субективен идентитет по две дела, ако по едното спорният предмет и страните са определени чрез възражение, а по другото- с иск ?/ не може да обоснове допускане на касационното обжалване на определението на основание чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК, тъй като въпросът е неотносим към конкретното дело за делба, което няма идентичен предмет с производството за прогласяване на нищожност на апортите. Трайно е възприето в съдебната практика /например решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о./, че отводът за висящ правен спор по чл.126, ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни- противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен- при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Приема се, че липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. Тъй като настоящият случай е именно такъв /предметът на първото дело е за делба на недвижим имот, а предметът на второто дело е преюдициалният за делбата въпрос за нищожността на направените апорти на този имот/, поставеният въпрос не е относим към настоящото дело и поради това не може да обуслови допускане на касационно обжалване на определението.

По третия въпрос /В правомощията на въззивния съд ли е, при установяване на предпоставки за обединяване на делата, да приложи чл.126, ал.2 ГПК и да върне делото на районния съд с указания в тази насока, или остава обвързан с преценката единствено на първоинстанционния съд ?/ в практиката на ВКС е трайно установено разбирането, че преценката на съда за обединяване на делата в едно производство не подлежи на контрол от горестоящата инстанция. Правомощие на съда, разглеждащ делото, е да прецени от гледна точка на целесъобразност дали при приложението на чл.213 ГПК и съединяването на делата за общо разглеждане няма да се затрудни процесът. Определението му не подлежи на съдебен контрол, а още по-малко такъв може да бъде осъществен и указания да бъдат давани при проверка на определение за спиране на производството по делото поради връзка на преюдициалност с друго дело. В обжалваното определение въззивният съд не се отклонил от тези разрешения, поради което по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По този въпрос не е налице и соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът не е свързан с неясна или непълна правна уредба, поради което не се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на закона, нито са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение