Определение № 2764 от 02.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1771/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „НЮ ЛЕГО“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. М. Д. срещу определение № 1589/27.05.2025г., постановено по к.т.д. № 896/2025г. на ВКС, 1 т.о., 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба с вх. № 11853/09.12.2024г. срещу въззивното решение № 187/09.10.2024г. по в.гр.д. № 322/2024г. на Апелативен съд – Б.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че ВКС неоснователно е приел, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поддържа, че след главно встъпване е предявил срещу застрахователното ответно дружество иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал.2 ЗЗД и иск по чл. 124 ГПК срещу ищците, за сумата от 8 000 лв., представляваща цедирано вземане за претърпени неимуществени вреди от М. Рондева К. от причиняването при ПТП от 02.08.2018г. на смъртта на сина й – А. Х. М., прехвърлено му по договор за цесия от 19.08.2021г. Касационният жалбоподател счита, че заключението на съда относно вида на спора е неправилно и при погрешно прилагане на Тълкувателно решение № 3/23.02.2022г. по т.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, според което ако делото е образувано за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от вида му, то делото е гражданско. Според жалбоподателя, това означава, че има значение вида на защитаваното материално право, а не качеството на страните по делото. Касаторът сочи, че той е предявил иск за защита на нарушено материално право по чл. 99 ЗЗД и институтът на цесията е институт на гражданското право. Счита, че фактът, че е търговец, не означава че е налице търговски спор и има обвързаност между предмета на делото и осъществяваната от него търговска дейност. Жалбоподателят твърди, че в случая няма сделка между търговци и търговскоправни правоотношения. Счита, че спорът е гражданско правен и цената на иска е над прага за допустимост по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение. Ответните по частната жалба страни – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, както и ищците – физически лица - Т. К. Кебова, Р. Й. К., Й. Й. А., Т. Й. К., М. Д. Й., Г. Д. Г. и М. Е. К., конституирани като наследници по закон на починалата в хода на производството ищца М. Рондева К., са получили препис от частната жалба и не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното: С атакуваното определение, друг състав на ВКС, Първо т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба с вх. № 11853/09.12.2024 г., подадена от “НЮ ЛЕГО” ЕООД, против решение № 187/09.10.2024 г. по в.гр.д. № 322/2024 г. по описа на Апелативен съд – Б. в обжалваната част. Съдът е приел, че от касатора - главно встъпилото лице “НЮ ЛЕГО” ЕООД, е предявен установителен иск срещу ищците и осъдителен против застрахователя - ответник за сумата от 8 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. Р. К. вследствие смъртта на сина й А. Х. М., настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 02.08.2019 г., което вземане е придобито от дружеството по силата на договор за цесия от 19.08.2021 г. Съдът е приел, че възникналият между страните спор произтича от застрахователно правоотношение - абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, във вр. с чл. 286, ал. 2 ТЗ, и това обуславя търговския характер на делото и приложение на предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лева. Съдът е счел, че не е налице изключението по чл. 113, изр. посл. ГПК за разглеждане на образуваните дела от и срещу потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП като граждански, по реда на общия исков процес, тъй като ищцовото дружество няма такова качество и не се касае за икономически по-слабата страна. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално допустима и следва да се разгледа по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Същата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно посоченото в Тълкувателно решение № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с „търговски спор” по смисъла на глава 32 от ГПК, като процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че обективен критерий за различаване на видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. В случая делото следва да се определи като търговско, тъй като спорът на страните е свързан със застрахователно правоотношение – абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Вземането, което е предмет на предявените от жалбоподателя искове като главно встъпило лице, е за застрахователно обезщетение, като това че е цедирано не променя неговия характер. Цената на предявените искове, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.1 ГПК е 8000 лв., и е под прага за касационно обжалване по търговски дела. Изключението по чл. 113 ГПК, че се разглеждат претенции на потребители по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП като граждански дела по общия исков ред, е неприложимо в случая, тъй като „Ню лего“ АД не е физическо лице – потребител и не може да се ползва от потребителска защита. Обжалваното определение се явява в съответствие с практиката на съда за разграничаване на гражданските и търговски дела при преценка необжалваемостта на постановени по тях актове, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед гореизложените мотиви, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, ТК, Първо търговско отделение