Определение № 2890 от 14.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1979/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5332/07.08.2025г. на „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу разпореждането № 761/04.08.2025г. на Окръжен съд Добрич, с което е върната касационната му жалба с вх. 4828/15.07.2025г. подадена срещу решение № 157/25.06.2025г. по гр.д. № 205/2025г. по описа на същия съд. С обжалваното разпореждане състав на Окръжен съд Добрич е постановил връщане на касационната жалба на „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], тъй като е счел, че решението не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдът е приел, че в случая цената на всеки от предявените и разгледани от въззивната инстация искове, основани на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ, чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е 4 200 лева, с оглед на което е под изискуемия минимален праг за достъп до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба – ЧЗП П. А. Л. не заявява становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество се явява неоснователна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното разпореждане № 761/04.08.2025г. на Окръжен съд Добрич е постановено връщане на касационна жалба срещу въззивно решение № 157/25.06.2025 по гр.д. № 205/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение на Районен съд – Добрич. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от ЧЗП П. А. Л., ЕГН [ЕГН] иск срещу „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, че между страните съществува арендно правоотношение по договор за аренда от 18.03.2003г., изменен с Анекс от 04.03.2008г. и Анекс от 28.02.2017г. по отношение на поземлен имот с площ от 42,004 декара, трета категория, находяща се в землището на [населено място]. Със същото решение „Алтеос Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да предаде за ползване на ЧЗП П. А. Л. гореописания поземлен имот, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗАЗ, като е отхвърлен предявеният от „Алтеос Трейд“ ЕООД иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за аренда от 18.03.2003 г. Окръжен съд Добрич е намерил касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). В обжалваното разпореждане е посочено още, че в случая цената на всеки от предявените и разгледани от въззивната инстация искове, основани на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАЗ, чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е 4 200 лв., т.е под изискуемия минимален праг за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното и предвид възприетото становище за цената на всеки от предявените три самостоятелни иска, съставът е приел, че постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на установените по-горе данни, правилно окръжният съд е постановил връщане на подадената срещу въззивното решение касационна жалба. Според практиката на ВКС, в това число Определение № 25/18.02.2011г. по т. д. № 493/2010г. на ВКС, I т. о., Определение № 56/25.02.2013г. по т. д. № 331/2012г. на ВКС, Определение № 167/19.03.2015 г. по ч. т. д. № 403/2015 г. на ВКС, I т. о, Определение № 84 от 19.02.2018 г. по ч. т. д. № 39/2018 г., I т. о., ТК и др., договорът за аренда, който има специална правна уредба в Закона за арендата в земеделието, е разновидност на договора за наем, затова при определяне цената на иска се прилага нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК. Пред Районен съд Добрич са били предявени искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗАЗ и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем размерът на цената на иска е наемът за една година. В конкретния случай исковете са свързани със съществуване на договор, който няма за предмет вещни, а облигационни права върху имот. Страните по процесното правоотношение са определили арендно плащане, върху имота с площ от 42,004 декара, в процентно съотношение в размер на 35% от получената продукция на декар предоставена земя и при минимум от 10 лв. на декар. В производството пред първата инстанция е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че в периода от стопанската 2011/2012 г. до стопанската 2021/2022 г. по процесния договор е изплащана рента в размер между 55 лв. и 100 лв. Въззивният съд е приел, че цената на всеки един от предявените искове е 4 200 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела и до 5 000 лв. за граждански, поради което в случая въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Видно от сключения договор за аренда и изготвената съдебно-икономическа експертиза за всеки един от предявените искове цената е под нормативно определените лимити, както за търговски, така и за граждански дела съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното наведените в частната жалба доводи са неоснователни, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение