Определение № 195 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1616/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител Е. Р. – гл.юрисконсулт в РЗОК – Враца, срещу решение № 1179 от 10.06.2020 г. по т.д. № 3810/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 96 от 12.06.2019 г. по т.д. № 90/2018 г. на Окръжен съд – Враца. С посоченото решение НЗОК е осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център Враца” ЕООД сумата 54 894 лв., от която: 44 029 лв. за извършена и отчетена дейност по клинични пътеки за м.април 2018 г. и 10 865 лв. – стойност на лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания на 52 пациенти, приети на 10.04.2018 г. и трима пациенти, изписани на 10.04.2018 г., ведно със законната лихва от 20.08.2018 г. В жалбата се поддържат касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, с присъждане на разноски по делото. Касаторът твърди, че въззивният съд е формирал решаващите си изводи въз основа на съдебно-техническата експертиза, без обаче да анализира представените с отговора на исковата молба писмени доказателства: справка от персонализираната информационна система /ПИС/, списък с качени файлове, електронни отчети за периода 02.04. – 30.04.2018 г. и разпечатка по дни на файлове с фатални грешки за дейност по КП, за периода от 12.04.2018 г. до 30.04.2018 г. Сочи, че съдът не е съобразил, че ако е подаден отчет на болници по клинични пътеки на 11.04.2018 г. за 10.04.2018 г., той ще фигурира в справката от ПИС. Оспорва се изразеното от САС становище за възможността за отстраняване по реда на чл.31, ал.7, т.3 от договора на допусната от ищеца грешка в наименованието на изпратения на 11.04.2018 г. файл - „Отчет за дейност амбулаторни процедури”, вместо „Отчет на болници за клинични пътеки”. Касаторът твърди, че след като не е доказано надлежно отчитане на дейността за 10.04.2018 г., в съответствие с договореностите между страните и приложимия НРД, то исковата претенция е неоснователна. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства и да вземе отношение по всички доводи и възражения на страните, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения и 2. Каква е правната природа на индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на болнична помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички права и задължения по договора, в т.ч. и по отношение на реда, условията и сроковете за отчитате на дейността и заплащането й. Поддържаната допълнителна селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос е основана на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, решение по т.д. № 1106/2010 г. и решение по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, второ т.о. По втория въпрос бланкетно се поддържа чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като са развити доводи за неправилност, частично възпроизвеждащи тези, обективирани в жалбата. В постъпил по делото писмен отговор, ответникът по жалбата „Комплексен онкологичен център – Враца” ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник, е изразил становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Счита, че въпросите са общо и неясно формулирани, а и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. В отговора са развити подробни съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. За да постанови атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно, че на 25.05.2018 г. между страните е сключен договор № 060354 за оказване на медицинска помощ на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. и на лицата по §9, ал.1 от с.з., по посочени клинични пътеки. Съдът подробно е преценил вмененото на изпълнителя задължение за ежедневно подаване на файлове по електронен път за оказаната медицинска дейност за денонощие, както и предвидената в чл.31, ал.6 и ал.7 от договора възможност за корекция на грешки в подадената информация. След тълкуване на посочените договорни клаузи, въззивният съдебен състав е извел извод за допустима корекция на наименованието на файла. Изключително прецизно съдът е обсъдил неоспорената съдебно-техническа експертиза, според която: на 11.04.2018 г. ищецът е подал в информационната система на НЗОК файл за отчитане на дейността за приети и изписани пациенти по клинични пътеки за 10.04.2018 г., но при допусната грешка при маркиране на полето „тип на файла” като „Отчет на болници за клинични/амбулаторни процедури”, вместо действителното, съответстващо на съдържанието му – „Отчет на болници за клинични пътеки”; след качването на този файл, операционната система на ищеца е била поразена от „крипто-вирус”, налагащ преинсталиране на цялата операционна система, което е сторено на 12.04.2018 г. и незабавно е направен опит за електронно поддаване на отчета за 10.04.2018 г. с корегирано наименование, но системата автоматично е отхвърляла обработката на последния, поради изтекъл срок за отчитане на дейността; за настъпилите форсмажорни обстоятелства НЗОК е била уведомена своевременно. В мотивите към решението е изтъкнато, че невъзможността за точно подаване на данните, в случая за корекция на типа на файла, се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на изпълнителя по договора, като настъпването на форсмажорно обстоятелство е признато и от комисия при РЗОК – Враца на 16.04.2018 г., както и в становище на директора на РЗОК от 17.04.2018 г., без да се направени възражения за несвоевременно уведомяване на НЗОК за настъпилото внезапно препятствие. При постановяване на решението, апелативният съд е зачел заключението на счетоводната експертиза, според която медицинските дейности, за чието заплащане се претендира, са действително извършени и са на стойност 44 029 лв., а стойността на лекарствените продукти, извън цената на клиничните пътеки, изразходвани за лечение на приети и изписани на 10.04.2018 г. пациенти с онкологични заболявания, е 10 865.25 лв. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт. Процесуалноправният въпрос, относим към задължението на въззивния съд, като съд по съществото на спора, да мотивира своя съдебен акт съобразно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, е важен за всяко дело. Независимо, че въпросът удовлетворява основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, в случая изобщо липсват данни за допуснато от решаващия състав отклонение от относими тълкувателни актове на ВКС, както и от постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, на които се позовава НЗОК. Решаващата правораздавателна воля на апелативния съд е изведена след самостоятелна, цялостна и прецизна преценка на доказателствения материал по делото, вкл. и на неоспорената компютърна експертиза, изготвена не само след извършена надлежна проверка, но и при съобразяване на всички, приети в първоинстанционното производство, писмени доказателства, като в решението е даден отговор на всички оплаквания, доводи и възражения на страните. Вторият въпрос не би могъл да се прецени като обуславящ, доколкото апелативният съд не е изразил становище за това, каква е правната природа на процесния договор. Що се отнася до втората част от въпроса – как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по отношение на техните права и задължения, вкл. и по отношение на реда, условията и сроковете за отчитане на медицинската дейност и нейното заплащане, тя е относима изцяло към правилността на атакувания съдебен акт, в какъвто смисъл е и обосновката на въпроса. Касационният жалбоподател не е зачел постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдържащи ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК и недопустимо е основал искането за достъп до касация на доводи за неправилност на решението. Произнасянето по тези доводи е извън обхвата на селективната фаза на касационното производство. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат сторените разноски в размер на 2 097 лева, доказани с приложените към отговора доказателства. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение