Определение № 1023 от 05.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ню Естейтс“ ООД-трето лице- помагач по делото срещу въззивно решение № 261134 от 13.09.2023 г. по в.гр.д.№ 4417 от 2018 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „А“ въззивен състав.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е постановяване на въззивно решение срещу трето лице- помагач на ответник търговско дружество, което към момента на постановянане на въззивното решение вече е било заличено в търговския регистър и е загубило своята правосубектност, като не е налице правоприемство на заличеното търговско дружество по смисъла на чл.227 ГПК ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 138 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4169 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

2. Подлежи ли на обезсилване от въззивния съд първоинстанционно решение, постановено срещу търговско дружество- ответник по делото, което към момента на постановяване на първоинстанционното решение е правоспособно, но в хода на въззивното производство, образувано по жалба срещу първоинстанционното решение, е прекратило дейността си и е заличено от търговския регистър, без да има правоприемник по смисъла на чл.227 ГПК и така е загубило своята правосубектност, съответно при прекратяване на въззивното производство по отношение на заличеното в търговския регистър дружество- ответник по делото първоинстанционното решение срещу него подлежи ли на обезсилване ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, евентуално- основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на обжалваното решение с решение № 58 от 31.07.2012 г. по търг.д.№ 49 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о./.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с мотивите на определение на апелативен съд, постановено по частна жалба срещу прекратително определение на въззивния съд, ако тези мотиви не са съобразени с процесуалния закон ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

4. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви в решението си, когато в диспозитива на решението изрично посочва, че същото е постановено при участието на трето лице- помагач, включително когато това трето лице- помагач е призовано да помага на ответник по иска, който е загубил своята правосубектност в хода на въззивното производство, поради заличаването му в търговския регистър и по отношение на който ответник производството по делото е прекратено със същото решение, с които мотиви да обоснове защо приема, че решението следва да бъде постановено при участието на третото лице- помагач, въпреки че по отношение на подпомаганата от него страна производството по делото е прекратено, а първоинстанционното решение- обезсилено ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства ? По този въпрос се сочи противоречие на решението с решение № 222 от 27.03.2018 г по търг.д.№ 505 от 2017 г на ВКС, ТК, II т.о.

6. Длъжен ли е въззивният съд да установи служебно, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1, изр.1 от КМЧП и чл.1, пар.1 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, какви са нормите на френското законодателство, които касаят въпросите, свързани с нищожността на саморъчните завещания, с оглед възраженията за нищожност, направени своевременно в производството по делото, съответно длъжен ли е да установи чуждото право във връзка с приложимия материален закон към спорното правоотношение, както и да укаже на страните необходимостта от установяване на това чуждо право ? Следва ли съдът при служебното установяване на чуждото право по реда на чл.43, ал.1 КМЧП да посочи кой от способите, предвидени в същата разпоредба, е използвал ? Следва ли съдът при служебното установяване на съдържанието на чуждото право по реда на чл.43, ал.1 КМЧП да приложи към материалите по делото текста на конкретните разпоредби на чуждото право, на които основава своите правни изводи, с оглед възможността на страните да се запознаят и да изразят становище и с оглед евентуална последваща инстанционна проверка на съдебния акт ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 233 от 22.01.2013 г. по т.д.№ 914 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.

В писмен отговор от 12.02.2024 г. ответницата по жалбата и ищца по делото Л. Й. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано или евентуално- жалбата да бъде оставена без уважение.

Останалите ответници Й. С. К., С. С. К., В. Г. И., С. С. К. и И. С. К. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: С обжалваното решение:

• е обезсилено първоинстанционното решение от 05.07.2016 г. по гр.д.№ 5901 от 2006 г. на Софийския районен съд, ГО, 30 състав в частта му по предявения от Л. Й. К. срещу „Киа Моторс България“ АД /с ново наименование „К ИМПОРТ“ АД/ иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението на 1/2 ич. от недвижим имот с площ от 652 кв.м., представляващ имот с пл.№ * по кадастралния план на [населено място], м.Л.“ от 1957 г. /който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план на [населено място], м.Г. със заповед № РД-06-173 от 26.05.1999 г. като имот с № *, к.л.*, кв.*, с площ от 435 кв.м., а съгласно кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-35 от 09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № КД-14-22-153 от 06.03.2012 г. на Началника на СГКК-гр.София, е част от имот с идентификатор ***/, и е прекратено производството по делото в тази част;

• е отменено първоинстанционното решение от 05.07.2016 г. по гр.д.№ 5901 от 2006 г. на Софийския районен съд, ГО, 30 състав в частта му за отхвърляне на предявения от Л. Й. К. срещу Й. С. К., С. С. К. и С. С. К. /починал в хода на делото и заместен от наследниците му В. Г. И., С. С. К. и И. С. К./ иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид.ч. от гореописания имот и вместо това е постановено ново решение за уважаване на този иск;

• са присъдени разноски и

• е посочено, че решението е постановено при участието на „Ню Естейтс“ ООД като трето лице- помагач на ответника „К ИМПОРТ“ АД.

Доколкото по делото са предявени два обективно съединени иска и „Ню Естейтс“ ООД е привлечено и конституирано като трето лице- помагач на ответника само по единия иск /искът с правно основание чл.108 ЗС срещу „Киа Моторс България“ АД, с ново наименование „К ИМПОРТ“ АД/, третото лице- помагач „Ню Естейтс“ ООД е обвързано само от тази част на въззивното решение, която касае иска срещу подпомаганата от него страна, но не и от частта на решението, която касае другия обективно съединен иск срещу останалите ответници /искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Й. С. К., С. С. К., В. Г. И., С. С. К. и И. С. К./. Поради това „Ню Естейтс“ ООД не е легитимирано да обжалва въззивното решение в частта му, касаеща иска по чл.124, ал.1 ГПК. „Ню Естейтс“ ООД няма правен интерес да обжалва въззивното решение и в обвързващата го част, касаеща иска по чл.108 ЗС, тъй като в тази част въззивното решение е в негова полза: по иска с правно основание чл.108 ЗС първоинстанционното решение е обезсилено, а делото прекратено. Поради това подадената от „Ню Естейтс“ ООД касационна жалба срещу решение № 261134 от 13.09.2023 г. по в.гр.д.№ 4417 от 2018г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „А“ въззивен състав е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение