Определение № 3221 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 15 от 02.02.2023 г. по в.гр. д. № 336/2022 г. на ОС - Разград, с което е отхвърленпо предявения иск по чл. 203 КТ. Жалбоподателят - „Фарма – Тийм“ ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител излага съображения за допустимост на касацинното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради грубо противоречие с материалния закон, както и неправилна интерпретация на опосредените факти. Ответникът- Р. Й. Р. не е депозирал писмено становище. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от „Фарма – Тийм“ ЕООД срещу Р. Й. иск за сумата14 957,29лева на основание по чл.203, ал.2 КТ- стойността на извършен ремонт на товарен автомобил „Опел Мовано“, поради причинени увреждания в резултат на причинено от ответника ПТП на 22.01.2022г. Установено е, че по силата на трудов договор ответникът е бил назначен да изпълнява длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“ в ответното дружество. Не е спорно, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 03/25.01.2021 г. Установено е, че към дата 22.01.2021 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество и е следвало да извърши превоз на стоки по маршрут Разград – Силистра със МПС – товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. [рег.номер на МПС]. Не е спорно, че управлявания от ответника автомобил е имало сключен договор за финансов лизинг, по силата на който дружеството е ползвало МПС -то срещу заплащане на възнаграждение, като ищецът -лизингополучател е имал задължението да полага грижи като добър стопанин за МПС, включително чрез отстраняване в посочени сервизи на всички щети и дефекти, като била сключена застраховка „Каско” по застрахователна полица № 20 – 0300/170/5000222. Констатирано е, че на ответника е съставен акт за това, че на 22.01.2021г. около 17:26 ч., по [улица]в [населено място], общ. Г., обл. Силистра, до „Пътперфект-Т“ ЕАД, в посока от [населено място] към [населено място], управлявайки товарен автомобил „Опел Мовано” с рег. [рег.номер на МПС], без да спазва дистанзция от движещия се пред него л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. [рег.номер на МПС], го е блъснал в задната част на МПС, допускайки ПТП с материални щети. Установено е, че след това като участник в ПТП ответникът не спрял за установяване на последиците от възникналото произшествие, а продължил движението си в посока [населено място]. Установява се от събраните доказателства, че срещу ответника Р. Р. е било образувано БП №1873 ЗМ-31/2021г. по описа на РУ-Разград за това, че на 22.01.2021 г., в землището на [населено място] на път ІІІ-205 непосредствено преди кръстовището с главен път І-2, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Опел Мовано“ с рег. [рег.номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по надлежния ред,като спирането на водача е станало при влизането му в [населено място] в 18.47 ч. на посочената дата. Впоследствие, с определение от 10.02.2021 г. по НОХД № 87/2021 г. по описа на РС - [населено място], е одобрено постигнато споразумение по чл. 381 и сл. от НПК, за установено, че на 22.01.2022 г. в [населено място], обвиняемият Р. Й. Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1. 52 на хиляда, установено по надлежния ред, същият е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК и му е наложено съответно наказание. Констатирано е, че с оглед сключената застраховка „Каско” била отправена претенция за плащане на застрахователно обезщетение и е образувана преписка по щета № 0300/21/405/500021 пред ЗАД „Алианц България”, но с писмо № 2-101 – 4101 - 1693/09.02.2021 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение в полза на лизингодателя „Алианц Лизинг България” АД, тъй като съгласно клаузите на т. 7.3.1.2 и т. 7.3.1.2.1 от Общите условия за застраховане на сухопътните превозни средства, без релсови превозни средства на ЗАД „Алианц България“, застрахователят не изплащал обезщетения за щети, причинени на застраховано ППС от водач, който при управление на същото е употребил алкохол и/или е бил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е изложил съображения за това, че с одобреното споразумение по НОХД № 87/2021г.на РС - Разград е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание, а съгласно разпоредбите на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, във вр. чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и актовете на районния съд по гл. 28 и гл. 29 от НПК, са задължителни за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Прието е, че изпълнителното деяние по чл. 343 б, ал. 1 НК обаче е формално, а не резултатно и се изразява в шофиране с концентрация над 1.2 промила алкохол в кръвта, а причиняването на имуществени вреди не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен ответника, поради което осъждането на същия по НОХД №87/2021г. по описа на РС - Разград, не може да обуслови ангажиране на пълна имуществена отговорност. Причиняването на вреди на работодателя, обуславящи ангажирането на ограничената имуществена отговорност на работника, не се сочи от ищеца, доколкото същият като работодател се позовава на имуществени вреди от престъпление, а за осъществяването на ограничена имуществена отговорност е предвидена специална процедура по чл. 210 КТ, / включваща издаване на нарочна писмена заповед от ръководителя на предприятието/, чието изпълнение не се твърди. По изложените съображения е прието, че по отношение на работника не следва да бъде реализирана пълната имуществена отговорност по 203, ал.2 КТ при наличие на влязла в сила присъда за управление на МПС след употреба на алкохол, тъй като това престъпление не се явява резултатно, а за резултатно такова/значителни материални щети/ не е било повдигано обвинение срещу ответника В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК „Фарма Тийм БГ“ ЕООД – Разград, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правните въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът да формира своите решаващи изводи за релевантните факти за спора чрез избирателно оценяване на отделни факти с правно значение и игнориране на други, безспорно установени в процеса или обявени за ненуждаещи се от доказване факти и доколко подобно процесуално поведение съответстват на изискванията на чл. 12, чл. 154, чл. 235 и 236 ГПК, умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал.1, и ал.2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател. Посочена е практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 300 ГПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса:умишлено или небрежно по смисъла на чл. 203, ал.1, и ал.2 КТ е увреждащото поведение на водач на МПС, който е извършил престъпление по чл. 343 б, ал.1 НК при изпълнение на задълженията си по трудов договор, и с него е причинил имуществени вреди на своя работодател, на основание чл.280, ал.1,т.1 КТ. Другия поставен за разглеждане въпрос: допустимо ли е съдът да формира своите решаващи изводи за релевантните факти за спора чрез избирателно оценяване на отделни факти с правно значение и игнориране на други, безспорно установени в процеса или обявени за ненуждаещи се от доказване факти и доколко подобно процесуално поведение съответстват на изискванията на чл. 12, чл. 154, чл. 235 и 236 ГПК в изложението, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е не е обусловил решаващата воля на съда за неоснователност на предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът