Определение № 5000 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Бургас и Административен съд София-град относно компетентния съд, който да се произнесе по жалбата на Община Созопол срещу Заповед № РД-09-1537/20.11.2024г. на министъра на културата за одобрение на Протокол №СТ-84-374 от 15.11.2024г. на експертна комисия за приемане на резултати от приключили спасителни археологически проучвания - разкопки на обект в УПИ І, кв.150, идентичен с ПИ с идентификатор 67800.505.119 по КККР в м.“Провлака“, гр. Созопол, обл. Бургас. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Жалбата срещу законосъобразността на административния акт е била предявена пред Върховен административен съд. С определение № 3285/27.03.2025 г., на основание чл. 135, ал. 2 АПК, производството по адм. д. № 654/2025 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас. В мотивите на определението е посочено, че заповедта, с която е одобрен Протокол № СТ-84-374/15.11.2024г. не е административен акт, издаден при упражняване на конституционно определените правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, в случая на министъра на културата в областта на културата, поради което делото не е подсъдно на ВАС. Съгласно правилото на чл. 133, ал. 1 АПК делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас, предвид адресът на жалбоподателя. С определение № 3441/11.04.2025 г. Административен съд Бургас е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 579/2025 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност между него и Административен съд София-град. Съдът е изложил мотиви, че оспореният акт, носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е акт с еднократно правно действие и създава права и задължения, непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на неопределен, но определяем брой лица. Съгласно чл. 133, ал. 3 АПК делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на органа, издал оспорения акт, поради което АС Бургас е сметнал, че посочената от ВАС разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК е неприложима по отношение на определяне на местната подсъдност в настоящия случай. Известно е, че седалището на органа, издал оспорения общ административен акт – министъра на културата на Република България, е в гр. София. Така мотивиран АС Бургас е намерил, че компетентен да разгледа и се да произнесе по жалбата на Община Созопол е Административен съд София-град. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Бургас, предвид следното: Жалбата е подадена от Община Созопол против Заповед № РД-09-1537/20.11.2024г. на министъра на културата за одобрение на Протокол №СТ-84-374 от 15.11.2024г. на експертна комисия за приемане на резултати от приключили спасителни археологически проучвания - разкопки на обект в УПИ І, кв.150, идентичен с ПИ с идентификатор 67800.505.119 по КККР в м.“Провлака“, гр. Созопол, обл. Бургас (Заповед). Процедурата по теренни археологически проучвания част, от която е издаването на заповед, от вида на процесната, е регламентирана в чл. 158а от Закона за културното наследство (ЗКН) и същият ясно разписва етапите. Условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят в наредбата по чл. 147, ал. 6 ЗКН, а именно Наредба № Н-00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. В случая Върховният административен съд е имал повод да се произнесе по родовата подсъдност на жалба подадена срещу заповедта. Същият е посочил при изпращането на делото по подсъдност на Административен съд – Бургас като основание чл. 133, ал. 1 АПК. Последната разпоредба определяща местната подсъдност, предвижда делата по оспорване на индивидуални административни актове да се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Изложеното води до извод, че ВАС изпращайки делото на АС Бургас е сметнал, че атакуваният акт не е общ административен акт, което би довело до изпращането на делото на Административен съд София-град. Независимо от изложеното е дължимо посочване, че настояващата инстанция намира, че атакуваната заповед не носи белезите на общ административен акт. Съгласно чл. 65 АПК общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Делото следва да се разгледа от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая жалбоподател е Община Созопол, което обосновава местната компетентност по спора на Административен съд Бургас. Водим от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение