Определение № 1405 от 10.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1715/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на С. Н. М. срещу решение №362 от 20.09.2011г по гр.д. № 582/2011г на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение по гр.д. № 436/2009г на Велинградски районен съд Отхвърлен е иск на основание чл. 31 ал.2 ЗС. В изложение се поставя материалноправния въпрос за личния характер на ползването от съсобственика по смисъла на чл. 31 ал.2 ЗС, като непосредствено, т.е за задоволяване на лични потребности служене с вещта, както е приел въззивния съд и съобразно което разрешение липсва изричната предпоставка на закона за уважаване на иска, щом съсобствен между ищцата и ответната община имот се ползва от училище, без в случая да е сключван договор за наем. Касаторът се е позовал на съдебна практика ,съгласно която личното служене в казания смисъл е без значение за основателността на иска ,без значение е съответно дали съсобственикът ползва вещта лично, или е допуснал трето за спора лице да я ползва. Приложено е включително в реш.№80/2010г по гр.д№102/2009г ІVг.о ,последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът [община] оспорва основанията със съображението, че не е формулиран конкретен правен въпрос. С определение №234 от 06.06.2012г е постановено спиране на производството по настоящето дело, на основание чл. 292 ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение е приел, че по формулирания конкретен материалноправен въпрос, от значение за изхода на делото и оказал се решаващ, предвид изложените в обжалваното решение мотиви, има релевантно за основанията по чл. 280 ал.1 ГПК противоречие ,но тъй като по същия въпрос са констатирани противоречиви разрешения в практиката на състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съответно е било образувано тълкувателно дело №7/2012г на ОСГК за преодоляване на противоречието с тълкувателно решение. По тълкувателно дело №7/2012г на ОСГК е поставено Тълкувателно решение №7 от 02.11.2012г и производството следва да се възобнови. Прието тълкуване на вложения в понятието „лично ползване” смисъл е, че основание на иска по чл. 31 ал.2 ЗС дава всяко поведение на съсобственик ,което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ ,без да се събират добиви и граждански плодове. Прие се за неправилно разрешението, съгласно което личното ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС се изразява единствено в пряко и непосредствено служене с вещта, за задоволяване на лични ,или на семейството потребности ,изключващо успешно провеждане на иска при предоставяне на трети лица. Ето защо и предвид изложения от въззивния съд решаващ мотив в този смисъл, обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о