Определение № 50469 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1367/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Ж. Я., М. Ж. Я. и Й. Ж. Я., всички от [населено място], срещу решение № 41/14.03.2022 г. по в.гр.д. № 38/2022 г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260350/24.09.2021 г. по гр.д. № 231/2021 г. на Ямболски районен съд за отхвърляне на предявените от настоящите касатори против ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 25 000 лв. на всеки един от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дядо им – М. Я. И., настъпила вследствие ПТП от 19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил влязла в сила присъда № 73/25.06.2018 г. по нохд № 150/2018 г. на Ямболски окръжен съд и е приел за безспорно установено, че на 19.08.2016г. водачът Д. Д. Д. при управление на застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на дядото на ищците – М. Я. И., настъпила на 21.08.2016 г. По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди решаващият съдебен състав е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че ищците и дядо им не са живели в едно домакинство, а в различни жилища със семействата си, като къщите им са се намирали в близост; виждали са се често, обичали са се, като уважението между тях е било взаимно; ищците са приели тежко загубата, почувствали са се зле и са скърбяли, но не е настъпила промяна в поведението им. С оглед на тези съображения, въззивният съд е достигнал до извода, че между ищците и починалия не е налице връзка, различаваща се от обичайната и традиционна за българското семейство такава на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци. Приел е за неоснователно оплакването, че първоинстанционният съд не е отчел, че внуците са прекарали живота си с починалия, били са особено привързани към него, след смъртта му всеки от тях се е затворил в себе си, станал е необщителен и неразговорлив, смъртта на дядото е била изключителен шок за всеки един от тях, както и че не могат да преживеят загубата, като е изтъкнал, че такива факти не са установени със свидетелските показания. Изтъкнал е още, че посочените от свидетелите обстоятелства, че ищците са се почувствали зле, научавайки за смъртта на дядо им, както и че тежко са преживели загубата му, представляват емоционални преживявания, които съответстват на обичайните житейски преживявания в такива случаи на лица в родствена връзка. В тази връзка е отбелязал и посоченото от свидетелите обстоятелство, че поведението на ищците не се е променило след смъртта на дядо им. Като е изтъкнал, че всеки от ищците е имал свое отделно семейство и дом, въззивният съд е заключил, че не е установена трайна и дълбока емоционална връзка и изключителна близост с починалия, респективно че ищците са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата му. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“; 2. „Спадат ли внуците на починалия към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищците и починалия?“; 3. „Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това?“; 4. „При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай?“; 5. „Допустимо ли е да не се определи като трайна и дълбоко емоционалната връзка между внуци и дядо, при положение че дядото е полагал изключителни грижи за пострадалите и е установено, че са били силно привързани към него, само поради многолюдността на семейството и наличието на повече от едно внучета?“. По първите три въпроса въвеждат допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, като по първи и втори въпроси се позовават на решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, II г.о. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а по трети въпрос – на решение № 188/13.05.2014 г. по гр.д. № 5563/2013 г. на ВКС, IV г.о. По четвърти и пети въпроси поддържат допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърдят, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият и преповтарящият го трети въпроси касаят правомощията на въззивния съд за обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. Същите изпълняват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същата е в смисъл, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички допустими доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото, и да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, които имат отношение към предмета на делото, доводите и възраженията на страните, като изгради въз основа на тях свои собствени фактически и правни изводи. Противно на твърденията на касаторите, въззивният съд е обсъдил показанията на изслушаните свидетели по отношение на релевантните за делото обстоятелства, произнесъл се е по възраженията и доводите на страните и се е аргументирал защо приема, че по делото не е установено наличието на особено силна, трайна и емоционална връзка на ищците с починалия, легитимираща ги да получат обезщетение за неимуществени вреди. Последната част от въпросите, касаеща задължението на въззивния съд да мотивира извода си за недостоверност на някое от доказателствата, не кореспондира с мотивите на атакувания акт. Вторият и четвъртият въпроси са свързани с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Въпросите покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касаторите Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение, всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения съдебни състави на ВКС са анализирали различни житейски ситуации, при които са приели, че отношенията между внуци и дядо/баба са се изразявали в особено силна привързаност /например решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ВКС, II т.о. и други/. Разяснено е, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, като е изтъкнато, че тези житейски ситуации и обстоятелства не могат да бъдат изброени изчерпателно. Противно на твърдението на касаторите, въззивният съд не е основал изводите си изцяло и единствено на общите принципни положения в отношенията между родствениците, без да отчете спецификата на процесния случай. Решаващият състав не е отрекъл близостта в отношенията между ищците и техния дядо, както и преживените от внуците болки и страдания вследствие загубата, а въз основа на конкретните факти по делото, установени от свидетелските показания, е формирал извод, че съществувалата житейска връзка и интензитета на вредите не покриват изискването за изключителност, възприето в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Следователно обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Петият въпрос не удовлетворява общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е предпоставен от невярното твърдение, че по делото са установени наличието на силна привързаност между внуците и дядото, както и обстоятелството, че починалият е полагал изключителни грижи за ищците, а исковете са отхвърлени само поради многолюдността на семейството и наличието на повече внуци. Както се посочи, с оглед фактите, установени по делото, въззивният съд е приел за недоказано наличието на особена близост между ищците и починалия, различаваща се от обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци, като не е обсъждал факта, че починалият е имал повече внуци. Следователно поставеният въпрос е изцяло в противоречие с мотивите на обжалваното решение и поради това е ирелевантен за допускане на касационното обжалване. Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като касаторите не аргументират кои от посочените въпроси са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на ЕС. Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на константна практика на ВКС по отношение на кръга на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и в съответствие, с която е постановено обжалваното решение. Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В хипотезата на очевидна неправилност въззивното решение трябва да страда от особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност представлява самостоятелно основание, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като касаторите само се позовават на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, без да излагат конкретни съображения в какво се изразява очевидната неправилност. По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване. По разноските. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд