Определение № 698 от 16.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3755/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 659 / 17.07.2013 год. по ч.гр.д.№ 348 / 2013 год. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 540 /26.04.2013 год. по ч.гр.д. № 194 / 2013 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя, в качеството на заявител по чл. 417 т.2 ГПК, за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. П. Л., за парични задължения по договор за ипотечен кредит от 02.06.2008 година, на основание извлечение от счетоводните книги на кредитора. Касаторът оспорва правилността на извода за неустановимо от извлечението по чл. 417 т.2 ГПК изискуемо вземане на заявителя в претендирания размер, несподеляйки тълкуването на чл. 20.2 от Раздел VІІ „ Отговорност и санкции „ от приложимите между страните Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, дадено от въззивния съд. Така съдът е счел, че съдържанието на разпоредбата, доколкото не е изрично уговорена автоматично настъпваща предсрочна изискуемост на кредита, при сбъдване на визираните в чл. 20.2 предпоставки, респ. друг равнозначен израз, насочващ на така формирана воля на страните, не изключва необходимостта от уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, за да би било налице подлежащо на изпълнение вземане спрямо същия досежно непедажираните вноски по ипотечния кредит, респ. на акцесорни вземания, предпоставени от предсрочната изискуемост на целия кредит. Според жалбоподателя, разпоредбата на чл. 20.2 от ОУ еднозначно и безспорно материализира волята на страните за автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава на главница и / или лихва над 90 дни. Излага съображения за неправилност и на извода за недоказано надлежно уведомяване на длъжника - с писмо с обратна разписка, приложена по делото, като очевидно го счита необоснован, при липсата на задължителна съдебна практика относно изискванията за формата, реквизитите и съдържанието на това уведомяване. Ответната страна - В. П. Л. - не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК, инкорпорирано в самата частна жалба, касаторът не формулира изричен въпрос, но същият е еднозначно изводим от съдържанието и се свежда до тълкуването на конкретната договорна клауза – чл.20.2 от раздел VІІ „ Отговорност и санкции от приложимите, съгласно чл.11 от сключения договор за ипотечен кредит, Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити: урежда ли същата / предвид редакцията си / автоматично настъпваща предсрочна изискуемост или за настъпването й е необходимо изрично уведомяване на длъжника от кредитора, както е приел съда, предвид липсата на изрично упоменаване на автоматично действие или друг еднозначен израз, ясно насочващ на освобождаване кредитора от задължението да обяви предсрочна изискуемост. Така конкретизиран, въпросът действително е обусловил решаващ извод на въззивния съд, тъй като отговорът му, ако би бил различен от дадения от въззивния съд, би ирелевирал относимостта на доказателствата по уведомяването на страната, респ. би променил правния резултат по спора, независимо от изложените от съда допълнителни съображения за неоснователност на искането и предвид приетата от съда недоказаност на самото уведомяване. Същият, обаче,е фактологичен – относим към конкретиката на спора и предпоставя тълкуване на конкретната договорна клауза, което не кореспондира с приложението на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, сочена от страната. Същата предпоставя позоваване на непълна, неясна или противоречива правна норма, обусловила решаващия извод на съда, по тълкуването на която е формирана противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но резултат на неправилно тълкуване и като такава подлежаща на преодоляване или на осъвременяване, с оглед развитие на обществените отношения или промени в законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, формиращи общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно т. 4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Доколкото въпросът се свежда до тълкуването на договор, правен въпрос свързан с принципи на тълкуването, съгласно чл. 20 ЗЗД и непротиворечивата съдебна практика по приложението на разпоредбата, жалбоподателят не е формулирал. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение