Определение № 428 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 82/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Материя Медика“ ЕООД, ЕИК 206912523, гр. Пловдив чрез процесуалния представител адвокат Д. Семерджиева против определение № 10608/26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2694/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 30А-06-91/07.11.2025 г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която е наредено спиране на експлоатацията на обект – склад за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: гр. Пловдив, [улица], считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал. 1, т, 7, буква „д“, т, 9 и т. 10, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Глава 1, Глава 2, Глава 3 и Глава 5 от Ръководство от 5 ноември 2013 година за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба (2013/С 343/01), във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10. Изложени са доводи за неправилност на определението поради нарушение на закона. Според частния жалбоподател спирането на експлоатацията на склада на дружеството е равносилно на спиране на действието на издадените разрешителни за търговия с лекарствени продукти на едро, което е равносилно на спиране дейността на дружеството. Иска се отмяна на оспореното определение с произтичащите от това последици и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Ц. Георгиева, оспорва частната жалба като неоснователна. По съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт моли да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал.1, т.2 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 30А-06-91/07.11.2025 г.на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, първоинстанционният съд е приел, че законовата презумпция по чл. 166, ал. 2 АПК не е оборена от ответника „Материя Медика“ ООД. Посочил е, че оспорващият не е конкретизирал финансови параметри на евентуална вреда и икономическият му интерес не се явява по презумпция с необходимост от защита спрямо обществения интерес, какъвто в случая се явява опазването живота и здравето на пациентите. Определението валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед за спиране експлоатацията на склад за търговия на едро с лекарствени продукти на адрес: гр. Пловдив, [улица], считано от датата на връчване на заповедта до отстраняване на констатираните нарушения, е издадена на основание чл. 272, ал.1, т.1 от ЗЛПХМ. Съгласно разпоредбата на чл. 272, ал.3 от ЗЛПХМ, спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта може да се постанови от съда, ако то би могло да причини на адресата значителна или трудно поправима вреда, т.е. при условията на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Изложеното означава, че като е постановил предварително изпълнение на всички заповеди от вида на оспорената законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и/или обществени интереси. Необходимостта от защита на такива интереси е и материалноправна предпоставка, регламентирана в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, при наличието на която административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт. В случая при разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са били налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената заповед, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Такива не се твърдят в частната жалба и не се установяват и към настоящия момент, а липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. По делото не са представени и доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, а не за други лица, в резултат именно от предварителното изпълнение на оспорения административен акт като тежестта за доказване на вредите лежи изцяло върху оспорващия. Първоинстанционният съд не е възприел доводите на „Материя Медика“ ЕООД, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще реализира загуби и ще търпи пропуснати ползи всеки ден, а спирането на дейността му ще доведе до критичен риск от засягане живота и здравето на българския пациент. Според съда не е доказан нито реалният риск за настъпване на вреда, нито качествените и количествените й характеристики като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, за да е необходима спешна защита на икономическия интерес на оспорващия пред обезпечаването на засегнатия обществен интерес. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че представените договори след спечелени търгове за доставка на лекарствени продукти за лечебни заведения не са годни доказателствени средства да обосноват тезата на дружеството, че то ще претърпи сериозна икономическа и репутационна щета от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на издадената заповед. Под нови обстоятелства законодателят разбира само тези, които са настъпили след издаване на заповедта. Доводите на „Материя Медика“ ЕООД са свързани с вече действащи договори към датата на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед и като такива те не са нови по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК с изключение на писмо рег. № И-10923/ 13.11.2025г от Военномедицинска академия, с което дружеството е поканено да прекрати договор за доставка на лекарства с лечебното заведение именно с оглед процесната заповед. Предвид съдържанието си това писмо не обосновава пряко настъпване на вреди. Практиката на Върховния административен съд в значителната си част се придържа към разбирането, че съдът може да допусне спиране на предварително изпълнение на административен акт, само когато оспорващият установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява, или когато защитата на частния интерес на молителя може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолее. По делото не са наведени убедителни твърдения и доказателства за наличие на неблагоприятни имуществени последици за дружеството, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на обществения интерес по смисъла на закона, съобразно гореизложените мотиви. Действително по преписката са представени доказателства, от които може да се направи извод, че незабавното изпълнение на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛ може да накърни имуществения интерес на ответното дружество, свързан с изпълнението на вече сключени договори за доставка на лекарствени продукти. Но доколкото самата оспорена заповед представлява принудителна административна мярка, която е поставена под условие - до отстраняване на нарушенията по чл. 207, ал.7, т.1, б. „д“, т. 9, т. 10 във връзка с чл. 285, ал.1 от ЗЛПХМ, във връзка с чл. 2а и чл. 4, т. 14 от Наредба № 39 и Ръководство от 5 ноември 2013г. за добра дистрибуторска практика при търговията с лекарствени продукти за хуманна употреба, във връзка с чл. 12 и чл. 17 от Наредба № 10, то в тежест на дружеството е да представи доказателства, обосноваващи спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Всеки административен акт с утежняващи адресата си последици води до подобен неблагоприятен резултат. Разходите на дружеството обаче имат именно имуществено измерение, докато, видно от заповедта, разпоредените с нея действия са свързани с опазване на обществения интерес, а именно гарантиране живота и здравето на пациентите. Имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. Твърденията за евентуална несъстоятелност на дружеството като потенциална непоправима вреда са хипотетични и недоказани, доколкото няма данни дори като индиция за изпадане в неплатежоспособност. Недоказани са и доводите, че дружеството е изключителен дистрибутор на доставката на някои животоспасяващи медикаменти. Сама по себе си евентуалната неритмичност на доставките им не е основание за спиране предварителното изпълнение на процесната заповед, което цели бързото преустановяване на нарушенията, свързани с неспазване на изискванията за безопасност на лекарствените продукти, каквито в случая са констатирани от органите на Изпълнителна агенция по лекарствата. Предвид горното, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед е в съответствие със закона. Не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, настъпили след издаване на заповедта, т.е. не е налице необходимата материалноправна предпоставка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял частният жалбоподател, доколкото законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от издадения акт. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение