Определение № 653 от 18.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1217/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Н. 22“ООД /н/ чрез синдика В. С. срещу решение № 232 от 06.04.2023г. по в.т.д.№ 919/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1250/2020г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 694 ТЗ за признаване на установено, че ищецът има вземане срещу ответника „Ей Би Джи" ООД/н/ по договор за временна финансова помощ от 12.01.2011г. Твърдението в касационната жалба е, че неправилно въззивният съд е приел, че размерът на заетата по силата на договора от 12.01.2017г. сума следва да се определи на база приложените банкови извлечения, а не съобразно размерите, посочени в оборотните ведомости на ищеца - заемодател. Според касатора неправилен е и изводът, че не са представени доказателства за предаване на сумите на заемателя, за които искът е отхвърлен, неправилно е приложен материалният закон при формирането на извода за недоказаност на заемни правоотношения по отношение на тези суми. Оспорва се и правилността на решението по отношение отхвърлянето на иска за установяване на вземане за акцесорните претенции. Изложени са доводи за неизвършена от въззивния съд преценка на заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Поддържа се, че оборотните ведомости са косвено доказателство за отразените в тях разпореждания със средства и способ за периодично обобщаване на показателите от сметката, поради което са индикация за осъществяване на факта на плащането на целия размер на заемната сума на заемополучателя. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Длъжна ли е въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите и възраженията на страните, след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани доказателства и доказателствени средства?“ Въведена е предпоставката по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК поради твърдяно противоречие на въззивния акт с решение № 246 от 20.01.2020г. по гр.д.№ 4881/2018г. на 3г.о. на ВКС. Поддържа се, че не са изложени собствени мотиви на апелативния съд по отношение на извода за „заемната цена и относно приложената съдебно-счетоводна експертиза“. 2/ При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса „Когато длъжникът по договор за заем е отразил в оборотните си ведомости целия размер на заемната сума, предоставена от кредитора, а в банковите извлечения е отразена част от заемната сума, за коя сума следва да се счита, че е възникнало заемно правоотношение? “ Въведената допълнителна предпоставка е аргументирана с необходимостта от „уеднаквяване на съдебната практика и предотвратяване постановяването на различни, влезли в сила, съдебни решения от въззивните съдилища по сходни казуси“ и се поддържа, че макар и да нямат характер на платежни документи, оборотните ведомости са косвено доказателство за отразените в тях разпореждания със средства, доколкото са способ за периодично обобщаване на показателите от сметките. Писмени отговори от ответника „Ей Би Би Джи“ ООД /н/ и от синдика на това дружество, с участието на който е проведено производството, не са постъпили.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото е безспорно, че и двете страни по спора за с открито производство по несъстоятелност; че ищецът е предявил вземанията си по договор за безвъзмездна финансова помощ от 02.03.2020г. пред синдика на ответното дружество. В списъка на неприетите вземания са включени процесните суми, а възражението на „Н. 22“ООД /н/ срещу този списък е оставено без уважение. Съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ с заемодател ищецът и заемател ответникът, заемната сума е 400 000лв. за срок от 6 години - до 12.01.2017г. при 5 % възнаградителна лихва и 1% месечна лихва за забава; заетата сума следва да бъде преведена на ответника до 10.01.2011г.

Изводите и на двете инстанции по отношение на отхвърлената част на исковите претенции (решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска за сумата от 96 300лв. - главница и за уважаване на обусловените акцесорни претенции като необжалвано пред САС е влязло в сила) са основани на еднопосочните съображения:

• че сумите, за които исковете са отхвърлени, намират отражение единствено в оборотните ведомости на ищеца; - че в оборотните ведомости се води заемна сума в по-голям размер от отразените суми в банковите извлечения за извършените преводи; - че оборотните ведомости са част от счетоводната програма и дават информация за общи месечни суми, заплатени към ответника, без данни за датите и начина на плащане; - че оборотните ведомости не са нито първични, нито счетоводни документи; че ищецът не представя разписки, РКО или други документи, доказващи плащането на суми от ответника в изпълнение на сключения договор за отпускане на финансова помощ чрез друг вид плащане (напр.касово); - че обстоятелството, че ищецът счетоводно е отчел суми с оборотните ведомости, не го освобождава от задължението да установи реалното предаване на паричните средства; че отсъства документ, който да установява и осчетоводяване на спорните суми като получени от ответнотото дружество.

Обсъдено е и, че няма потвърждение на счетоводно салдо, за да се приеме, че само и единствено въз основа на изготвените от самия ищец вторични счетоводни документи - оборотни ведомости, се установява реално предаване на процесните суми. По тези съображения и двете инстанции не са кредитирали заключението във варианта, при който вещото лице само на база оборотните ведомости, е дало отговор за размера на предоставената сума.

Въззивната инстанция е акцентирала и на обстоятелството, че обротната ведомост освен вторичен счетоводен документ, е и частен свидетелстващ документ, изходящ от страната и съставляващ доказателствено средство само ако удостоверява неизгоден за издателя си факт, поради което, съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК следва да се преценява с оглед на другите доказателства. При извода, че това счетоводно записване при ищеца не се подкрепя от останалите доказателства по делото, не се установява получаването на суми в размер над включения в списъка на приетите вземания и над уважения от първоинстанционния съд, решението е потвърдено. Първият въпрос не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол по съображения, че в конкретния случай, с оглед възпроизведените мотиви към обжалваното решение, той съставлява касационно оплакване за неправилност, изразява несъгласието на касатора с подробните аргументи, с които е обоснована неоснователността и недоказаността на отхвърлените искови претенции. Изрични са изложените от САС мотиви по отношение тази част от заключението на експертизата, която не е кредитирана. Невъзприемането на варианта от заключението, при който вещото лице на база едностранно изготвените от ищеца и некореспондиращи на счетоводните записвания при ответника оборотни ведомости, е посочило обща сума като „предоставена“ главница по договора, е резултат на самостоятелна преценка и на самостоятелно изложени от въззивната инстанция съображения. Въз основа на тях договорът за заем (временна финансова помощ) е преценяван като реален договор. При негоден да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване въпрос безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна такава.

Вторият въпрос е некоректно поставен и несъответен на фактите по делото, което изключва характеристиката му на обуславящ - съществен и необходим елемент от фактическия състав на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай едностранното отразяване на размера на заетите суми в оборотната ведомост е от страна на заемодателя-кредитор, а не от длъжника-заемополучател. От друга страна съдилищата са установили, че това едностранно отразяване не намира потвърждение нито в банковите извлечения, нито в счетоводството на заемополучателя. Безпредметно е обсъждането на посочената допълнителна предпоставка, която не е и надлежно въведена, тъй като приложното поле на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да бъде надлежно и релевантно обосновано съобразно разясненията на т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а в случая не е очертана нито една от проявните й форми. Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.