Определение № 1469 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4601/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Г. С. от [населено място], обл. М., чрез процесуалния му представител адв. Г. М., против въззивното решение без номер от 15 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 16 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2013 г., с което е потвърдено решение без номер от 23 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г. за отхвърляне на предявения от С. против М. Г. И. от същото село, иск за обявяване за недействителен – нищожен, поради липса на съгласие, нотариален акт от 2009 г., с който И., като пълномощник на продавача Ц. Й. Г., купила собствените на Г. 4/6 идеални части от дворно място, ведно с намиращите се в него масивна жилищна сграда на един етаж и други подобрения, като неоснователен. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото пълномощното, с което е извършена сделката, не е било валидно – не е подписано и името на упълномощителя не е изписано от майката на страните Ц. Г., а ответницата се е разпоредила с идеални части от имота ползвайки го, поради което обективираната в нотариалния акт сделка е нищожна поради липса на съгласие; въззивният съд приема, че изписването на името не от упълномощителя не е нарушение на закона; погрешно са интерпретирани свидетелските показания в тази връзка, както и другите доказателства по делото, вероятно защото касаторът е с лоши характеристични данни, и е явно желанието на участниците в процеса искът да бъде отхвърлен по едно невярно графологично заключение – дори и от неспециалисти и с просто око се вижда, че подписът на Г. няма нищо общо с предишните й подписи, а символите на подписа са изключително сходни с името на упълномощителя, изписано от ответника; нарушена е разпоредбата на чл. 590, ал. 1, изр. второ ГПК – необходимо е подпис и изписано пълно име на страната, а неспазването на правилото представлява нищожно нотариално удостоверяване; съмнително е безкритичното приемане на почерковата експертиза, при положение, че един от експертите дава различно заключение от това на тройната експертиза – резултатите от измерванията на идентификационните признаци на подписа в тяхната съвкупност от сравнителния материал показват категорично различие в идентификационните признаци и съвкупността на оспорения подпис, и е налице основание да се формира категоричен отрицателен идентификационен извод, че подписът на процесното пълномощно не е положен от Ц. Г., а е наподобен и изпълнен от друго лице, като тези изводи се споделят и от специалист в областта, съдебен експерт в СГС; предоставянето на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре, не изразява воля на упълномощаване относно основните параметри на сделката, и в такива случаи не е налице конкретно упълномощаване и нотариалният акт е нищожен поради липса на съгласие. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне поради вероятната недопустимост на решението – решенията и на двете инстанции са произнесени по непредявен иск и по нередовна искова молба, тъй като е поискано обявяване на нищожност на нотариален акт и пълномощно, с което е съставен, а съдилищата са приели, че се касае само за един иск и са разгледани и постановени решения за отхвърляне на един иск за обявяване недействителност на нотариален акт, какъвто всъщност няма, а прогласяването на нотариален акт за недействителен, без да е предявен такъв иск, и непроизнасянето по въпроса за нищожността на пълномощното, са довели съда до абсурдната ситуация да се произнесе по непредявен иск и да не се произнесе по предявен друг такъв; разграниченията между нищожността при сделките и нотариалните удостоверявания (сочи се решение на ВКС по чл. 290 ГПК); въпреки, че имената в пълномощното не са изписани от упълномощителката, съдът е приел, че това не се отразява на действителността на упълномощителната сделка (сочи се определение на въззивен съд – определение без номер по ч.гр.д. № 22/2010 г. на окръжния съд в [населено място], за което липсва отразяване за влизането му в сила, поради което то не обективира съдебна практика и не може да послужи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК); правно валидно ли е (нищожно ли е) нотариалното удостоверяване на пълномощно, в което упълномощителят не е изписал собственоръчно трите си имена – поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата М. Г. И. от [населено място], обл. М., не представя отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема акта на въззивния съд за валиден и допустим – предявеният иск е иск за прогласяване нищожност на сделка, материализирана в нотариален акт поради липса на съгласие от страна на продавача – представителят е действал без представителна власт, тъй като подписът върху пълномощното не е положен от продавачката, и липсва упълномощаване за тази сделка, поради което липсва съгласие между действителния собственик на имота и купувача. Съдът обосновава изводите си за неоснователност на въззивната жалба със заключението на вещите лица по тричленната експертиза, че подписът върху пълномощното и декларациите е положен от Ц. Г. и, следователно, е налице действителна упълномощителна сделка. Прието е, че за действителността на упълномощителната сделка е важно да е налице валидно упълномощаване, валидно изразена воля от собственика на имота, който полага подписа си под пълномощното пред нотариуса, или лицето, натоварено с нотариални функции, като в случая това изискване е спазено, което се потвърждава от св. А. и от едноличната и тричленната експертизи. Заключено е, че макар трите имена да са написани от ответницата, при валиден подпис това е ирелевантно за действителността на упълномощаването, а и свидетелят установява, че продавачката е знаела с какви права упълномощава дъщеря си и е била запозната със съдържанието на пълномощното. К. съд приема, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по последния от поставените от касатора проблеми – по приложението на чл. 590, ал. 1, вр. чл. 580, т. 6 ГПК, обусловил изхода на спора, като на съдебния състав не е известна съдебна практика по него, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради вероятността то да е недопустимо. Касаторът твърди, че решението е постановено по нередовна искова молба или по непредявен иск. Видно от доклада на първата инстанция, както и от мотивите на двете съдебни решения, съдилищата са приели твърденията на ищеца именно в унисон с посоченото от него в изложението към касационната жалба – предявен е иск за нищожност на сделка, поради липса на съгласие като сключена от лице без представителна власт – липсва упълномощаване за сделката, поради което се твърди липса на съгласие за сключване на сделката от страна на продавачката. Въззивният съд правилно е възприел фактическите твърдения на ищеца и е дал вярната правна квалификация на спора, поради което искането за допускане на касационното обжалване по това искане е неоснователно. Вторият поставен проблем – за разграниченията между нищожността при сделките и нотариалните удостоверявания, не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и така не е обусловил изхода на спора, поради което и по него не се налага допускане на касационното обжалване, а обсъждането на представеното решение на ВКС № 599 по гр.д. № 1720/2009 г., ІV г.о., не е необходимо. На последно място, с третия поставен проблем касаторът възпроизвежда по различен начин последния въпрос, по който съдът в настоящия си състав приема искането за допускане на касационното обжалване за основателно. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 81,75 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение