Определение № 1741 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1977/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. В., чрез адв.Б. З., срещу определение №62 /09.02.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№12/2023г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение №938/15.12.2022г. по гр.д.№482/2022г. на ОС-гр.Ловеч, с което е оставено без уважение искането на ищеца Г. В. В. за освобождаването му от задължението за заплащане на държавна такса по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен и противоречи на практиката на ВКС, която е постановена по идентични случаи.Обосновават се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по два въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

• в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, законен или незаконен се явява съдебен състав, който е определен в радикално нарушение на принципа за случайното разпределение на делата, гарантиращ честен, справедлив и безпристрастен процес;

• в светлината на принципа за справедливост, който от своя страна е в конекситет с принципа на законността, възможно ли е лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода вече 13 години, да реализира стопански облаги от възбранени недвижими имоти от КПКОНПИ, които имоти са съсобствени със съпругата му, с която няма контакт повече от 13 години, както и да реализира хипотетичен, респ. евентуален доход, упражнявайки права по чл.133, ал.1 от ТЗ.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело.Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.Касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно определение да е недопустимо/ т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.

Производството по гр.д.№482/2022г. по описа на ОС-гр.Ловеч е образувано по искова молба, предявена от Г.В. срещу Г.Г., Р.Р. и М.И. – служители на затвора в [населено място], за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500лв., които последният е претърпял от действията им по насилствено изземване на електрическа кана, която е била намерена при претърсване на килията му.

С определение №817/03.11.2022г., ЛОС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд –гр.Плевен.Това определение е било обжалвано от ищеца Г.В. с жалба вх.№№5723/21.11.2022г. по описа на АС-гр.В.Търново, която е била подадена в срок, но все още не е администрирана.

Съобразно т.13 от ТР№6/2013г. по т.д.№6/2012г., ОСГТК: „ компетентният съдебен орган да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото“.В настоящия случай постановеното от гражданския съд определение във връзка с подсъдността не се е стабилизирало, тъй като е било обжалвано от ищеца, което означава, че към настоящия момент е висящ въпроса за процесуалния ред, по който ще се развие производството – касае се за спор за гражданско право по смисъла на чл.2 от ГПК, който е подведомствен на общите съдилища, или се касае за административно производство, което се развива по реда на Глава 11-та от АПК.По тези производства не се събира държавна такса в идентичен размер, тъй като по първата категория дела се събира такса от 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50лв., а по втората в размер на 10лв.

С прекратяване на производството по делото и изпращането му по компетентност на съответния административен съд гражданският съд се е десезирал и не разполага с правото да се произнася по процесуални искания на страните, които биха могли да бъдат направени само в рамките на висящ исков процес.Такова е и процесното искане на ищеца за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса по производството, което е било заявено след постановяване на определението за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на АдмС – Плевен.Това искане е следвало да се остави без разглеждане, тъй като е било направено по вече прекратено исково производство.

Докато не се определи съдопроизводственият ред, по който ще са развива производството, съотв. размера на държавната такса, която се дължи от ищеца произнасянето на съда по искане по чл.83, ал.2 от ГПК се явява преждевременно, тъй като решаващият орган не би могъл да направи преценка за възможностите на лицето да поеме това задължение.

От изложеното по горе следва, че постановените от първоинстанционния и въззивния съд определения са процесуално недопустими.Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, актовете на първионстанционния и въззивния съд обезсилени, а искането на ищеца по чл.83, ал.2 от ГПК оставено без разглеждане.След определяне на съда, който е компетентен да разгледа предявената претенция ищецът може да упражни правото си да поиска да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса по делото.

Предвид горното, съдът