Определение № 167 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 194/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Б. против решение №1743/12.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 2891/2011 г. от Окръжен съд – Пловдив, ХІV състав. Постъпил е писмен отговор от ответниците по касационната жалба Г. Г. и Н. Г.. С него се оспорва допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Производството е делбено, във фазата по извършването на делбата. С обжалваното решение, съдът е обявил за окончателен проект за разделителен протокол на делбените имоти, като е приел, че делбата следва да се извърши чрез теглене на жребий, тъй като съставянето на дялове и тегленето на жребий не е невъзможно или много неудобно. В тази връзка, съдът е обсъдил разясненията, дадени с ППВС № 7/1973 г., в насока, кога тегленето на жребий е невъзможно и кога е много неудобно и е достигнал до извод, че в настоящия случай не са налице факти и обстоятелства, които да налагат делбата да се извърши по различен начин от този, чрез теглене на жребий. Поради това и съдът не е преминал към обсъждане на предпоставките за разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 от ГПК /отм./. Съдът е приел, че делбените имоти следва да се разпределят в пет дяла, като делбата се извърши по колена на наследниците, също пет, чрез теглене на жребий. По делото е представена молба от касатора, с която твърди, че е отстранява нередовностите по касационната жалба, изразяващи се в непредставяне на изложение на касационните основания, относно допустимостта на касационното обжалване. В молбата, както и в касационната жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с ППВС №7/1973 г., с което съдът не се е съобразил. В касационната жалба, както и в допълнителната молба, не е посочен правен въпрос, който според касатора да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, отразена в цитираното постановление на Пленума на ВС. Самото непосочване на правен въпрос, който да е разрешен в коя да е от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, като в този смисъл са и указанията по приложението на чл.280, ал.1 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на посочен правен въпрос води до липса на възможност за състава на ВКС да направи проверка относно наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, поради което само на това основание, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия