Определение № 709 от 16.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 946/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8336 от 21.VІІІ.2012 г. на А. В. Д. от София, подадена чрез неговите двама процесуални представители по пълномощие от САК, против решение № 1278 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 16.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 3595/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 798 на СГС, ТК, с-в VІ-16, от 22.VІІ.2011 г. по т. д. № 39/2011 г.: за отхвърляне иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 71 ТЗ, предявен срещу ответното [фирма]-София, чиито предмет е било искане за отмяна на решенията на съвета на директорите на това акционерно дружество, взети на заседанието му, проведено на 18.Х.2010 г. и обективирани в съставен протокол от същата дата, поради това, че те страдали от „пороци на формата” и били гласувани в противоречие с императивни разпоредби на закона и устава на този търговец. Единственото оплакване на касатора Д. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му, като неправилно. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпориано като Раздел ІІ от текста на жалбата, подателят й обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла по следните два материалноправни въпроса: 1./ Подлежи ли на вписване в търговския регистър „представляващия дружеството”, с право да участва в заседания на съвета /СД/, да прави предложения, да гласува по точки от дневния ред?; 2./ Необходимо ли е представяне на нотариално заверено съгласие и декларация за липса на пречки по реда на чл. 234, ал. 2 ТЗ? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане - на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – на разноски за настоящето касационно пр-во в размер на сумата от 3 600 лв., съгласно приложен договор „за правна помощ” от 22.Х.2012 г. Инвокиран е довод, че в изложението на касатора към жалбата му „липсва каквато и да е аргументация относно това в какво се изразява посоченото основание” за допустимост на касационния контрол. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на А. Вл. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Едно от съображенията на въззивната инстанция за да отхвърли иска на Д. с правно основание по чл. 71 ТЗ, е било, че разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ТЗ касае вписване в търговския регистър на членовете на съвета на директорите на АД, а не и на представляващите ги в дейността им като такива, като въпросното разрешение важи и при данните по делото, че като член на СД на ответното д-во е вписано в търговския регистър юридическото лице – [фирма]-София, представлявано към датата на заседанието на СД от неговия управител /Ем. Я./, като последната е делегирала правомощието си на упълномощен от нея адвокат, присъствал на проведеното на 18.Х.2010 г. заседание на СД на софийското [фирма] и без да съществува изискване това упълномощаване да бъде на свой ред обявявано в търговския регистър. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай касаторът Д. не е изложил каквито и да било съображения, че произнасянето на САС по двата релевирани в изложението му материалноправни въпроси има връзка с непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби или създадена по тълкуването им съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение