Определение № 225 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2019 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Б., като пълномощник на И. Г. И. и М. Г. И., срещу въззивно решение № 479, постановено на 15.04.2019 г. по в. гр. д. № 2778/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по предявените от И. Б. Д. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между нея и касаторите, че те не са собственици на 438 кв. м. от поземлен имот № ** по ПНИ на местността „Вълчан чешма“, землището на [населено място], целият с площ от 599 кв. м., оцветен в червен цвят на комбинирана скица към заключението на основната съдебно-техническа експертиза /л.115/, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 189, т.1, н. д. № 174/2001 г., с който е удостоверено правото на собственост в полза на наследодателя на касаторите, по отношение на процесната част от имота. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. може ли при положение, че е налице влязло в сила решение, с което е отменен отказ на кмета за признаване на право на изкупуване в полза на ползвателя, да бъде признато за установено, че наследниците на ползвателя не са собственици; 2. следва ли имот, възстановен с решение на органа по земеделска реституция от 1997 г. /преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г./ да се счита за неиндивидуализиран, когато в него са описани границите на имота; 3. следва ли имотът, възстановен с решение на административния орган, да се счита индивидуализиран, когато към този момент е бил наличен план на ползвателите, според който той е описан; 4. не е ли добросъвестно упражняваното от касаторите владение; неговият начален момент не е ли 22.11.1997 г. По последния въпрос се твърди противоречие с тълкувателно решение № 10/05.12.2012 г. по т. д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ищцата И. Б. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: И. Б. Д. е предявила срещу И. Г. И. и М. Г. И. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния поземлен имот. Ищцата твърди, че ѝ е било възстановено правото на собственост върху нива с площ от 4.700 дка, четвърта категория, находяща се в терен по § 4 на [населено място], в местността „Вълчан чешма“, имоти № *, *, парцел № *-* по кадастралния план, изработен през 1990 г., като наследница на К. Я. Г., който е придобил имота в резултат на давностно владение. Имотът бил коопериран през 1958 г. и предоставен за ползване на различни лица по силата на постановление на Министерски съвет. Твърди се, че същият представлява имот № 57 по помощния кадастрален план на местността, попадащ върху част от поземлен имот № ** по ПНИ, идентичен с имот пл. № * по неодобрения кадастрален план от 1990 г., който по плана на новообразуваните имоти е бил отреден за бившия ползвател Г. И. Г., като участва в него с площ от 438 кв. м. Сочи, че праводателят на ответниците се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на имота на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва да са били налице предпоставките на цитирания параграф, както и на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото към момента на предявяване на иска не ѝ е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответниците върху процесния имот. Първоначалният ответник Г. И. Г. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон – касаторите/, в процесуалната си защита е изложил съображения за недопустимост на иска. В тази връзка в първото съдебно заседание по делото на 31.10.2017 г. процесуалният представител на ответника е посочил, че възстановеният на ищцата имот не е индивидуализиран с представеното решение на административния орган, както и че същото не е придружено със скица. В защитата си по същество е оспорвал активната материално-правна легитимация на ищцата, като е твърдял, че е придобил собствеността въз основа на реализирано право на изкупуване по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е установено, че с решение № 8478/07.04.1997 г. на Поземлена комисия - гр. Аксаково на наследниците на К. Я. Г., сред които е и ищцата, е било признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи, включително върху нива с площ от 4,700 дка, находяща се в землището на [населено място], в местността „Вълчан чешма“, имоти № *, *, парцел № *-* по кадастралния план от 1990 г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И. и П. П.. В решението е посочено, че имотът се възстановява по реда на § 4 ЗСПЗЗ. По същата преписка на 26.05.2000 г. е постановено решение на административния орган, с което е признато правото на собственост в полза на наследниците на К. Г. върху гореописания имот, индивидуализиран по същия начин. Установено е, че на основание ПМС № 1/07.01.1981 г. и решение № 1/11.02.1982 г. на Общински народен съвет - Аксаково на Г. И. Г. е било предоставено право на ползване върху хавра с площ от 600 кв. м., в местността „Михлюза”, землището на [населено място], при граници: ползватели Д. Р. К. и шосе. На ползвателя е било отказано изкупуването на имота, като отказът е отменен с решение от 22.10.1997 г. по адм. д. № 460/1997 г. на Варненски окръжен съд, с което кметът на [община] е задължен да изпълни процедурата по изкупуване на имота. В изпълнение на постановеното решение е определена цена на земята от 13 200 лв., която е била заплатена изцяло на 03.12.1997 г. В молбата на ползвателя до кмета на общината за закупуване на имота е посочено, че в нея няма изградена постройка, а само бетонен резервоар за вода, 21 овощни дървета и 57 лози. С нотариален акт № 189, том 1, рег. № 1605, дело № 174/2001 г., Г. И. Г. е бил признат за собственик на имот, придобит на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 600 кв. м. земя за земеделско ползване, находяща се в местността „Михлюза“, в землището на [населено място], с пл. № *, при граници: път и имоти с пл. № *, *, *, * и *. От изслушаните заключения на съдебно-техническата експертиза е установено, че първият план на местността е планът на ползвателите от 1990 г., помощен кадастрален план от 2001 г., който включва план на ползвателите и план на старите имотни граници, както и ПНИ, одобрен със заповед от 2012 г. Възстановеният имот не може да се индивидуализира по наличните планове /описаните парцели № 170-178 по плана на ползвателите и при посочените граници са с по-голяма площ от 4,700 дка/. В границите на имот № 509.1745 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, се включва площ от 438 кв. м. от стар имот № * по ПКП на местността от 2001 г., записан на наследници на К. Я. Г.. Новообразуваният имот отстои на около 10 км. от центъра на [населено място] и на около 12 км. от крайбрежната морска ивица. Същият представлява част от имот пл. № * по ПКП, целият от 777 кв. м., който е идентичен с имот пл. № * по плана на ползвателите от 1990 г. Местността „Вълчан чешма“ представлява част от по-голямата местност „Михлюза“, включваща още две по-малки местности. Въз основа на служебна справка от регистрите на НСИ е прието за установено, че населението на [населено място] към 1992 г. /приет за меродавен момент/ е било над 300 000 жители. Въззивният съд е изложил съображения, че е налице правен интерес от отричане на правото на собственост на ответниците върху процесната част от новообразувания поземлен имот с оглед възможността при успешното провеждане на иска да приключи реституционната процедура и ищцата, в качеството си на един от наследниците на предходния собственик, да възстанови собствеността си върху имота съгласно §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За да уважи предявения отрицателен установителен иск, съдът е приел, че процесният имот е собственост на наследниците на К. Я. Г. на основание реституция, като същевременно ответниците не са могли да придобият собствеността на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото върху имота няма построена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ сграда. Прието е още, че не са налице и предпоставките на § 4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото е установено, че правото на собственост е учредено върху земя, която не е общинска или държавна и подлежи на възстановяване на бивши собственици по реда на ЗСПЗЗ; че ответниците не са придобили собствеността и на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е овощна градина и отстои на по-малко от 30 км. от центъра на [населено място], който е с население над 300 000 души. В случая е установено по безспорен начин, че наследодателят на ответниците не е бил жител на [населено място]. Изложени са и съображения, че не е доказано по безспорен начин учреденото право на ползване в полза на наследодателя /в протокола от 11.02.1982 г. не е обективирано решение на Общинския народен съвет за предоставяне на право на ползване/. По отношение на влязлото в сила решение от 22.10.1997 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменен отказът на кмета на [община] за признаване на правото на Г. Г. по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да закупи предоставената му за ползване земя, е прието, че то не е противопоставимо на ищцата, която не е участвала в производството по обжалване на административния акт. За неоснователно е прието и релевираното от ответниците възражение за придобивна давност, тъй като в случая придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече едва след индивидуализирането на възстановените на наследниците на К. Я. Г. имоти с одобряване на плана на новообразуваните имоти на 15.08.2012 г., от който момент е започнал законоустановеният 10 годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на предявяване на иска /02.03.2017 г./. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Първият въпрос е обоснован със силата на пресъдено нещо на решението по адм. д. № 460/1997 г., с което е отменен отказа на кмета на общината за изкупуване на имота. Тя не се разпростира до принадлежността на правото на собственост. За ищцата е налице и правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на собственост, тъй като за нея съществува възможност, отричайки правото на собственост на ответника, да придобие самостоятелно вещно право върху същия имот. Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с установената практика по приложението на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е прието, че ползвателят не е могъл да придобие собствеността по силата на изкупуване, доколкото е налице пречка с оглед отстоянието на имота от центъра на [населено място] и броя на населението към меродавния момент /1992 г./, когато е възникнало правото на изкупуване /разпоредбата на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е приета с ДВ, бр.28 от 1992 г./. Горното разрешение следва и от установения в закона принцип, че правото на собственост се възстановява в полза на лицето /респективно неговите наследници/, притежавало земеделската земя към момента на обобществяването й, освен ако не са налице предпоставките на параграф 4а или параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Предпоставките за трансформиране на това право се преценяват именно към посочения по-горе момент. Поставените втори, трети и четвърти въпроси в изложението могат да бъдат обобщени до действието на решението за възстановяване на собствеността и началния момент на придобивната давност срещу възстановения собственик. В настоящата хипотеза самият ответник е изложил твърдения, че процесният имот не е индивидуализиран с постановеното в полза на ищцата решение за възстановяване на собствеността. Довод, че тази индивидуализация е била извършена през 1997 г. е въведен в касационната жалба във връзка с обосноваването на третия въпрос. Действително, разпоредбата на чл.14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ, бр.98/1997 г. /при действието на която е постановено конкретното решение на поземлената комисия/ предвижда, че се издава решение за възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на §4-4л в срок до 31.01.1998 г. Изискване за скица в хипотезата на т.3 липсва, такова е налице само в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, а според чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /редакция към същия момент/ за установяване на границите на имотите се изработва план на новообразуваните имоти. С изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г. е предвидено, че ОСЗГ само признава правото на собственост на бившите собственици в терени по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, а собствеността се придобива въз основа на заповед на кмета по §4, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съобразно посоченото по-горе при преценка допустимостта и правната квалификация на иска в съдебната практика се приема, че решение на органа на земеделска реституция, с което се възстановява собственост върху имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено до изменението на закона в ДВ бр.69/1999 г., в което имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с описани граници, е достатъчно за установяване правото на собственост върху съответен имот. Не е необходимо и същото да е придружено със скица, както неправилно е посочил въззивният съд. Независимо от този аргумент обаче, правилен е решаващият му извод, че не е изтекъл необходимия срок за придобиване на имота по давност. При преценка от кога започва да тече придобивна давност срещу възстановения собственик, нейният начален момент се свързва с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с който се извършва обособяване на обекта на реституция или с влизане в сила на заповедта на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ /каквато в случая не е издадена/, т. е. с приключване на реституционната процедура. В цитирания смисъл е решение № 49/26.07.2016 г. по гр.д. № 5168/2015 г., II г. о., в което е посочено, че издадените до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр.68 от 30.07.1999 г. решения на органа по земеделската реституция възстановяват собствеността в полза на лицата по чл.10 ЗСПЗЗ само и доколкото касаят правно обособени имоти, а в случаите, когато процесът на правно обособяване на имотите – тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на придобиване на основание параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – е приключил след влизане в сила на цитираното изменение, издаденото решение на поземлената комисия при действието на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при условията на § 4 - § 4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Даденото разрешение касае всички лица, упражняващи фактическа власт върху имот в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ - включително тези, в полза на които е било предоставено право на ползване на основание акт по § 63 ПЗР ЗСПЗЗ. В решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г., ВКС, I г. о., също е прието, че и в случаите, когато правото на собственост е било възстановено с решение на общинската служба по земеделие, съгласно чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ, бр.68/99 г. или правото на ползване е било трансформирано при условията на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост по реда и в сроковете по § 5 /изм./ ПЗР на ППЗСПЗЗ, § 30 от ПЗР на ПМС № 121/ 25.07.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или § 61 и 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, не е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици, съответно за придобиване от ползвателите, тъй като юридическия състав, от който произтича правото им на собственост, е бил завършен преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, а планът само отразява вече придобитите права, но и в тази хипотеза придобивната давност започва да тече от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, т. е. индивидуализира се обекта на собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие. Не следва да се допуска касационно обжалване и на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, които не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 500 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г. с адвокат Д. А.. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.