Определение № 60381 от 08.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2878/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№315131/10.05.2021г., подадена от С. П. Й., чрез процесуалните ѝ представители адв.В. А. и адв.С. А., двамата от САК, срещу решение №262146, постановено на 31.03.2021г., от Софийски градски съд, ГО, II Б въззивен състав по в.гр.д.№14513/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която С. П. Й. е осъдена да заплати на Д. В. К. сумата от 18 140 лв. за уравнение на дела ѝ, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане, и на С. В. К. – сумата от 18 140 лв. за уравняване на дела ѝ, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане, както и в частта, с която С. П. Й. е осъдена да заплати на Д. В. К. сумата от 7 387.20 лв. и на С. В. К. – сумата от 7 387.20 лв., представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на допуснатия до делба и поставен в дял на С. П. Й. недвижим имот: първи етаж от югоизточен близнак от двуетажна сграда близнак с помещенията в сутерена с югоизточно изложение, със застроена площ на близнака от 75 кв.м., който етаж се състои от стая, дневна, кухня и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4 идеална част от дворното място, в което е построен, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ ..... от кв.....по плана на [населено място], местност „кв.М.“, с площ от 600 кв.м., имот с идентификатор ...., в периода 04.07.2013г. – 14.05.2018г., ведно със законната лихва от 14.05.2018г. до окончателното плащане. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Излагат се съображения, че постановеното от въззивния съд решение е в противоречие със съдебната практика и материалния закон; че при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила; че изводите на съда, свързани с неправилна оценка за характеристиката и стойността на сградата и тази на земята, а също и за размера на обезщетението и неползването на същия са неправилни и необосновани; че съдът неправилно е заложил единствено на заключението на вещото лице без да се съобрази с максималния размер на овехтяване, който вещото лице не е оценило правилно, като не е отчетена характеристиката на сградата, която е паянтова; че наведените от нея доводи, че мазетата и двете стаи над тях са без основи и иззидани на „кал“ без каквото и да било спазване на строителните правила и норми съдът изобщо не е обсъдил; че съдът не е обсъдил и обстоятелството, че носещата греда „кюприя“, върху която са разположени тези две стаи, е висяща и не лежи върху масивна стена, а върху дъсчена преградна такава, което е свързано с огромни рискове от пропадане; че не е обсъдено, че и подът под тези стаи е на гредоред и измазан с кал, което е типично за паянтовите конструкции; че съдът не е обсъдил представените аналози за пазарни цени и наеми за имотите в района. Счита за необоснован извода на съда досежно обезщетението, което следва да изплати за ползването на имота при посоченото му състояние. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпроса необсъждането на събраните по делото доказателства, респективно избирателното им обсъждане в полза на една от страните, представлява ли съществено процесуално нарушение. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Д. В. К. и С. В. К. чрез процесуалния си представител адв.П. Б., изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Производството е за делба във фазата по извършване. С влязло в сила съдебно решение №212502 от 13.09.2017г., постановено по гр.д.№44550/2014г. на СРС, II г.о., 72 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Д. В. К., С. В. К. и С. П. Й. на първи етаж от югоизточен близнак от двуетажна сграда близнак с помещенията в сутерена с югоизточно изложение, със застроена площ на близнака от 75 кв.м., който етаж се състои от стая, дневна, кухня и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/4 ид.част от дворното място, в което е построен, находящо се в [населено място], [улица], представляващо УПИ .... от кв.....по плана на [населено място], м.“кв.М.“, с площ от 600 кв.м., имот с идентификатор ...., при квоти: за Д. В. К. – 1/3 ид.част от първия етаж на сградата и 1/12 ид.част от дворното място; за С. В. К. – 1/3 ид.част от първия етаж на сградата и 1/12 ид.част от дворното място; за С. П. Й. – 1/3 ид.част от първия етаж на сградата и 1/12 ид.част от дворното място. В проведеното по делото на 14.05.2018г. първо открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, е приета за съвместно разглеждане предявената от съделителите Д. В. К. и С. В. К. претенция за обезщетение за лищаването им от ползването на делбения имот за периода 04.07.2013г. – 14.05.2018г. в размер на 600 лв. месечно за всяка една от тях, както и претенцията на съделителя С. П. Й. за възлагане на делбения имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено въз основа на заключението на СТЕ, изготвено от в.л. А. Ц. след запознаване с материалите по делото и извършен оглед и заснемане на жилището на място, че имотът се намира в югозападната част на [населено място]; сградата е масивна, с носещи тухлени стени и монолитни ст. бетонни елементи (категория на конструкцията М3), като старата част на сградата е строена преди 1950г., а след 1980г. (1982-1983г.) е осъществено пристрояване и надстрояване на сградата. Прието е, че допуснатият до делба обект представлява самостоятелен обект с идентификатор ....и представлява самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре (коридор), кухня-трапезария, две стаи (с преход) и баня, допълнително обособена под външното стълбище за втория етаж, като застроената площ е 59.55 кв.м. Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ, изготвена след повторен оглед на къщата на място, въззивният съд е взел предвид, че е извършен оглед на основите на къщата, доколкото това е било възможно, като е било извършено частично разкопаване в един участък от вътрешната страна на източната външна стена, в зоната на старото строителство. Съобразено е, че според вещото лице под новата пристроена част от къщата са изпълнени бетонови основи, а под старата част, под тухлените стени са установени основи от каменна зидария. Взето е предвид също така че е извършено и локално разкопаване на един участък от около 50 см. от вътрешната страна на източната фасадна стена, при което са установени плитко положени основи от каменна зидария – средно на около 45-50 см. спрямо нивото на сутерена, които не отговарят на сега действащите норми и стандарти за проектиране, но според вещото лице според строителната практика старите къщи от типа на процесната масово са били фундирани върху каменни основи с дълбочина не повече от 50 см. Взето е предвид, че при огледа е установено, че в североизточния ъгъл на сградата е изпълнена стоманобетонна колона, фундирана на бетонова основа, чиито размери и дълбочина не е било възможно да бъдат установени без да бъде застрашена сигурността на сградата, а от северната страна е установена изпълнена укрепваща стоманобетонова колона, достигаща до втория етаж. Посочено е, че след извършения подробен оглед на основите и конструкцията като цяло, вещото лице е направило извод, че новата пристроена част от къщата е изпълнена с конструкция, съответстваща на тим „М3“ – масивна с носещи тухлени стени и монолитни стоманобетонни конструктивни елементи, докато старата част е изпълнена с конструкция, съответстваща на тим „М1“ – масивна без стоманобетонни елементи или масивна с частични стоманобетонни елементи, като последните от гледна точка на оценяването са приравнени. Взето е предвид, че след оценяване на новата и старата част от къщата отделно и при коригирани стойности по отношение на вида на конструкцията и по отношение процента на амортизация, вещото лице е определило стойността на имота на 53 242 лв., която сума е по-малка от определената с първоначалната експертиза. Взети са предвид и поясненията, дадени от вещото лице в проведеното на 14.11.2018г. открито съдебно заседание, че стойността на имота е намалена при съобразяване на тази част от сградата, която е с по-ниски показатели, както и че сутеренът е на „кал“, както и че по искане на съделителката С. П. Й. е била допусната тройна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно пазарната стойност на делбения имот, като съобрази поставените въпроси относно конструктивните характеристики на приземния етаж на сградата, но в следващото съдебно заседание съделителката се е отказала от доказателственото си искане. За неоснователно е прието възражението на съделителката С. П. Й., че оценката за 2/3 от сградата не е съобразена с максималния размер на овехтяване с твърдението, че тези части по характеристика са паянтови. Взето е предвид, че възражението, че къщата е паянтова, е направено от съделителката още при изслушване на заключението на допълнителната СТЕ, във връзка с което вещото лице е пояснило, че не може да се говори за паянтова сграда и че няма вариант да оценява като паянтова къща, за която сравнително скоро е одобрен проект и е направена реконструкция. Прието е, че състоянието на приземното помещение е съобразено при изготвяне на заключението на допълнителната СТЕ и именно с оглед на това оценката на имота е намалена. По отношение на възражението, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представените от съделителката С. П. Й. аналози за пазарна стойност и наемни цени за сгради в района на [населено място],[жк], въззивният съд е изложил съображения, че основното заключение на вещото лице е дало отговор на въпроса относно средния пазарен наем за имота през исковия период при използване метода на сравнителните пазарни аналози, при който се използва пряко сравнение на оценявания имот с други подобни недвижими имоти, разположени в близост до него или в сходен ценови район, които са били оферирани, продадени или наети в рамките на 6 месеца до една година от датата на експертната оценка, както и че при оценката на наема вещото лице е отчело констатираното фактическо състояние на двете неремонтирани стаи на приземния етаж, както и че същите не са годни за живеене и оценката е извършена при условие, че същите се ползват за складови нужди. Взето е предвид, че представените с молба от 12.11.2018г. от съделителката С. П. Й. 5 броя нотариални актове са съобразени от вещото лице, в какъвто смисъл са поясненията на последното, направени в проведеното на 14.11.2018г. открито съдебно заседание, а именно, че се е запознало с тази молба и приложените към нея нотариални актове, които касаят сделки по данъчната оценка на имотите, което не отразява реалната цена и не променя изготвеното заключение. С оглед на това възраженията на съделителката С. П. Й. са приети за неоснователни. Като взе предвид изложените в обжалваното решение съображения по приложението на процесуалния закон, както и данните по делото, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на постановеното от СГС решение до касационно обжалване. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и др., с каквито съдът не разполага (решение №324/13.07.2011г. по гр.д.№378/2009г. на ВКС, І г.о.; решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г. на ВКС, I г.о.; решение №114/03.10.2019г. по гр.д.№3472/2018г. на ВКС, II г.о.). Следователно когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на които изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно заключение, освен ако страната, чиято е доказателствената тежест, изрично се откаже от него или не внесе разноските за експертизата (решение №314/22.11.2011г. по гр.д.№392/2011г. на ІІ г.о. на ВКС). Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. Установяването на фактите е предмет на констатации, връзките между фактите и оценките в рамките на поставените на вещи лица задачи са предмет на изводи (решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г., I г.о. на ВКС; решение №89 от 27.10.2020г. по гр.д.№1694/2019г., III г.о. на ВКС). Експертните заключения действително не са единственият способ за доказване на тези специфични релевантни за спора факти и причините за настъпването им. Ако вещите лица не са в състояние да изяснят възникналите специфични въпроси, решението следва да се основе на останалите събрани доказателства, съдържащи данни за последователността/механизма на осъществяване на релевантните за спора факти, респективно на установените в ГПК правила за последиците от недоказването на определен факт (решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г., I г.о. на ВКС). Приема се също така, че ако съдът прецени, че може да основе изводите си за релевантните факти на данни, съдържащи се в представените по делото писмени и гласни доказателства без да назначава експертиза, той разполага с това правомощие, тъй като съгласно чл.236, ал.2 и чл.235, ал.2 ГПК съдът следва да прецени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност (решение №121/14.06.2016г. по гр.д.№6282/2015г., I г.о. на ВКС). Но ако страните са поискали изслушване на СТЕ или изслушването ѝ е необходимо, съдът е длъжен да допусне експертизата, независимо от притежаваните от самия него специални знания и умения в тази насока. Трайната съдебна практика приема, че заключението на експерта не може да съдържа само крайния извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни - събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, като например оглед на място, проверка на документи, намиращи се у трето за спора лице и др., или предоставени от страните чрез представените от тях доказателствени средства - свидетели, писмени доказателства и др. Приема се също, че за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещо лице (напр. решение № 191 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 157/2011 г. на ВКС, І г. о.). Той го обсъжда и преценява на общо основание заедно с другите доказателства по делото (решение №115/02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г., І г.о. на ВКС; решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г., IV г.о. на ВКС). Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата (решение № 113 от 28.02.2011г. по гр.дело № 1062/10г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.дело № 1814/09г. на ІV г.о. на ВКС). В практиката си също така ВКС приема, че приемането на експертизата се извършва в открито съдебно заседание, като съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2 ГПК, вещото лице излага устно заключението си, като страните разполагат с процесуалната възможност да задават въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно заседание. Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси (решение №59/24.04.2020г. по гр.д.№3624/2019г., IV г.о. на ВКС). Непротиворечиво също така ВКС приема в своята практика, че във втората фаза на делбеното производство съдът задължително изслушва експертиза за пазарната оценка на допуснатите до делба имущества. Съображения в този смисъл се съдържат и в мотивите към т.7 и т.11 на ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк.д.№4/2004г. на ОСГК на ВКС. С тази практика на ВКС в настоящия случай въззивният съд изцяло се е съобразил – допуснал е експертиза за установяване на действителната пазарна цена на процесния недвижим имот; допуснал е и допълнителна експертиза с цел установяване на действителното състояние на имота и съобразяване на това състояние при определяне на пазарната му оценка с оглед въведените от съделителката С. П. Й. твърдения; обсъдил е задълбочено заключението на вещото лице, както и дадените от последното обяснения при приемане на експертизата в проведено по делото открито съдебно заседание; взел е предвид, че състоянието на имота ( вкл. на приземното помещение) е съобразено при изготвяне на заключението на допълнителната СТЕ и именно с оглед на това оценката на имота е намалена, както и становището на вещото лице, че се е запознало молбата на съделителката С. П. Й. и представените с нея нотариални актове за извършени продажби на имоти в района, които касаят сделки по данъчната оценка на имотите, което не отразява реалната цена и не променя изготвеното заключение. Обосновано въззивният съд е възприел заключението на изслушаната по делото експертиза, като е приел, че вещото лице е взело предвид всички установени по делото и имащи значение за пазарната оценка на имота и за наемната му цена факти и е определило тази оценка въз основа на използван в подобни случаи механизъм, подробно описан в заключението - използване метода на сравнителните пазарни аналози, при който се използва пряко сравнение на оценявания имот с други подобни недвижими имоти, разположени в близост до него или в сходен ценови район, които са били оферирани, продадени или наети в рамките на 6 месеца до една година от датата на експертната оценка. По повдигнатите от съделителката С. П. Й. въпроси, касаещи конструкцията на сградата, процентът на овехтяване, който следва да бъде съобразен, данните за извършени продажби, съдът е дал отговор, като е възприел заключението на вещо лице, което е специалист в съответната област и при отчитане на обстоятелството, че компетентността на вещото лице не е била оспорена, а от допуснатата по нейно искане тройна експертиза съделителката се е отказала. Поради това не може да се приеме, че въззивният съд е разрешил поставения в изложението процесуално-правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. В изложението не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК (произнасяне по материално-правен или процесуално-правен въпрос в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз), нито наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК (произнасяне по материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото). На настоящия състав не е известно Конституционният съд на Република България и Съда на Европейския съюз да са се произнасяли по въпроси, относими към настоящия правен спор. А както вече беше отбелязано, налице е трайна и непротиворечива съдебно практика по допускане, приемане и обсъждане на експертните заключения, както и по правилата за определяне на пазарната стойност на имуществата, предмет на делбата и на средната пазарна наемна цена при присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение