Определение № 3 от 05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1175/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. против решение № 1987 / 23.12.2014 год.по гр.д.№ 1576 / 2014 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2350/ 30.04.2014 г. по гр.д. № 2141/2013 г. на Варненски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против А. А. Г. и [фирма] субективно пасивно съединени искове, с правно основание чл.464 ал.1 ГПК - за установяване по отношение ищеца,че първата ответница няма качеството на кредитор по отношение на втория ответник, за вземанията срещу същия,за принудително събиране на които се е присъединила като взискател към изп.дело № 98/2011 год. на ЧСИ Л. Т., рег.№ 713 на КЧСИ,взискател по което е и ищецът.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне на въззивния съд по всички факти и обстоятелства, релевирани от ищеца в обосноваване довода за симулативност на сключеното между ответниците споразумение от 08.10.2012 год.. Оспорва правилността на извода,че междувременно влязлото в сила съдебно решение,с което между ответниците е прието за установено съществуването на оспорените с настоящите искове вземания на първата спрямо втория,му е противопоставимо,с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо.Оспорва и правилността на извода,че ищецът не е оспорвал фактическото осъществяване на правните услуги,за възмездяване на които е сключено оспореното споразумение. Ответните страни – А. А. Г. и [фирма] - оспорват касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Ищецът оспорва легитимацията на ответницата А. Г. като присъединен взискател в изпълнително производство,инициирано от същия за събиране на вземания към ответника [фирма] /правоприемник на [фирма] /,твърдейки че същата няма вземане към дружеството - ответник.Твърди,че сключеното между ответниците споразумение от 08.10.2012 год.,с което е потвърдена дължимостта на 14 400 лева - възнаграждение за осъществени от А. Г.,по възлагане от [фирма] правни услуги / неиндивидуализирани изрично/, е симулативно, обосновавайки симулацията с обстоятелството,че е сключено към момент,към който представляващото дружеството и сключило в това си качество споразумението лице,е било изключено като съдружник и освободено като управител, макар вписването на това обстоятелство в търговския регистър да е последващо на споразумението. Последното,обаче,страната намира ирелевантно,с оглед знанието на ответницата за факта на изключване съдружника А. С. М. и освобождаването му като управител на [фирма] към момента на сключване на споразумението,в качеството й на пълномощник на дружеството и лично на съдружника М. .Относимо към симулативност на сделката се твърди и обстоятелството,че в ответното дружество липсват документи,установяващи осъществени от ответницата действия по договори за поръчка,каквото е естеството на договорите за възлагане на правни услуги,както и осчетоводяването на такива сделки.Ищецът твърди,че сключеното споразумение цели единствено увреждането на дружеството,натоварвайки го със задължения, които не съществуват. Ответниците оспорват исковата молба,вкл. легитимацията на ищеца като взискател,предвид извършено от същия разпореждане с вземанията към [фирма] / цесия / в полза на трето за спора лице. Ответницата А. Г.,в отговора си на исковата молба, индивидуализира съдебните производства по които твърди осъщестявано процесуално представителство на [фирма],до оттегляне на упълномощаването й от новия представляващ дружеството - ищеца, за които действия - до прекратяване на упълномощаването - е и уговореното в споразумението от 08.10.2012 год. общо възнаграждение.Оспорва релевантността на факта била ли е в известност за освобождаването на А. М. като управител на [фирма] към датата на споразумението,с оглед качеството си на трето лице и съгласно чл.140 ал.4 ТЗ.В хода на производството противопоставя влязло в сила съдебно решение,по което,по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е признато за установено,че [фирма] дължи на А. Г. сумата от 14 400 лева, съгласно оспореното споразумение.Представя доказателства за осчетоводяване на задължението към 30.12.2012 година, считайки за ирелевантно нефигурирането му в счетоводните регистри за предходните години. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния за отхвърляне на исковете, със следните решаващи мотиви: Съгласно чл. 140 ал.4 ТЗ и спрямо третите лица,каквото се приема,че е ответницата А. Г.,освобождаването на А. М. от качеството управител е противопоставимо едва от вписването му в търговския регистър. Следователно,сключеното от същия, като представляващ [фирма],споразумение от 08.10.2012 год.,обвързва дружеството с предвидените в същото правни последици по отношение на А. Г..Съдът е приел,че липсата в текста на споразумението на индивидуализация на предоставените услуги,за които е уговорено,последващо извършването им, възнаграждението от 14 400 лева, е без значение,както и документалната обоснованост на задължението в счетоводството на дружеството, бидейки от значение за разчитането му с фиска.Същевременно съдът е счел,че представените доказателства за осъществявани от ответницата правни услуги,вкл.процесуално представителство,не са оспорени от ищеца,нито изобщо същият е оспорвал факта на осъществявано по отношение на дружеството „К. К. Е. представителство в периода 25.04.2012 год. – 08.10.2012 год.,при представени и договори за правна помощ от 21.10.2009 год. и 09.07.2012 година.Процесното вземане е потвърдено и с влязлото в сила съдебно решение по спора между ответниците,за съществуването на вземанията на А. Г. към [фирма].Позовавайки се на изричната индивидуализация на услугите и размера на уговореното за всяка от тях възнаграждение,съгласно влязлото в сила съдебно решение, въззивният съд е заключил,че ищецът оспора „симулативността на сумата, посочена в споразумението, но не оспорва по основание и размер възнагражденията от които е формиран общия дълг на ответното дружество за посочения период„, а „ избраната форма за уреждане на взаимоотношенията относно реализираната правна помощ и съдействие на пълномощника в решаването на спорни за дружеството въпроси,доказателства за които са налични по делото, не води до увреждане на неговите интереси „. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Необходимо ли е и задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страната, свързани с твърденията и възраженията й ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,с противоречие на въззивното с решение № 298 по гр.д.№ 3972 / 2008 год., реш.№ 283 по гр.д.№ 1609 / 2014 год., реш.№ 331 по гр.д.№ 257 / 2009 год. – всички на четвърто г.о. на ВКС, реш.№ 212 по т.д.№ 1106 / 2010 год. на второ т.о. на ВКС;2/Когато процесуалният представител е пълномощник на дружеството,явява ли се същият трето спрямо дружеството лице, по отношение на което решението на ОС на същото дружество за освобождаване на управителя поражда правно действие от вписването на промяната в търговския регистър? и 3/Ако съчетава качествата пълномощник на дружеството и на съдружника,който е изключен като съдружник и освободен като управител,може ли да се приеме, че спрямо този пълномощник решенията на ОС за промяна на членския състав и управлението нямат незабавно действие ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш. № 690 по т.д.№ 349 / 2008 год. на второ т.о. на ВКС и с формално посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Първият от въпросите е мотивиран от касационния довод за непроизнасяне по всички факти,с които ищецът е обосновавал довода си за симулативност на споразумението от 08.10.2012 година. Такива във въззивната жалба се сочат: липсата на индивидуализация на предмета на услугата,за която е договорено възнаграждението в текста на споразумението;времевото разминаване между представените от ответницата договори за правна помощ, с дата, съвпадаща с датата на споразумението и периода,в който същата е предоставяла така договорената последващо - досежно възмездността й - услуга;целта на споразумението - единствено да увреди дружеството. Видно от изложението на мотивите на въззивното решение,съдът е отрекъл симулативност на споразумението /спогодба / доколкото между страните по същото,с влязло в сила съдебно решение,което ги обвързва с правните си последици,е потвърден предмет и основание на действително сключени,неформални сделки по осъществяване на правни услуги и процесуално представителство,при възмездност за същите,в съответствие с общо уговорената в оспореното споразумение.Последното е възприето като допустимо договарящо, последващо на възлагането - безспорно доказано по делото,съществен елемент на договора за поръчка - възнаграждението.Визираните във въззивната жалба факти, сочени като относими към довода за абсолютна симулация, са коментирани в мотивите на решението като неотносими към нищожност от такъв вид,вкл. с оглед преждеизложеното - за обвързващо страните по същата,със сила на пресъдено нещо,решение за установяване на вземането на ответницата А. Г. към [фирма] / правоприемник на [фирма] /,в резултат на изпълнение на възложеното,т.е. при материализиран резултат от предходно възложеното, което абсолютната симулация изключва,тъй като предпоставя намерение на всяка от страните да не се обвърже с правните последици на формално сключената сделка.На практика доводите на ищеца са такива за липса на валидно сключено споразумение /спогодба /,но поради липса на съгласие,с оглед сключването й за дружеството от лице без представителна власт – освободено като управител,вписването на което обстоятелство в търговския регистър и за конкретната насрещно договаряща страна, не е противопоставимо / чл.140 ал.4 ТЗ /,във връзка с който довод са поставени следващите два въпроса. Следователно, с оглед фактически изложените от въззивния съд мотиви,по формално наведените,а в действителност неотносими към симулативност на споразумението,доводи на ищеца,не е налице процесуално нарушение на чл.269 пр.второ ГПК или чл.236 ал.2 ГПК.Несъгласието на ищеца с правилността на извода за ирелевантност на сочените от него обстоятелства - конкретното съдържание на споразумението,в което липсва предмет на възлагането, както и липсата на осчетоводяване на вземания на ответницата към дружеството – ответник в периода 2009 – 2011 год. – предпоставя различен от поставения - материалноправен,а не процесуалноправен въпрос.Поставеният не удовлетворява изискването за правен, тъй като не е предпоставен от процесуално нарушение на въззивния съд от съответния вид. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта,а и възможността за обсъждане на обоснования допълнителен такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият и третият въпроси,конкретизирани съобразно предоставената с ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС възможност,се свеждат до това: договарящо в лично качество лице,притежавало качеството на пълномощник на другата страна,вкл. пълномощник на лицето, представляващо другата страна, за предходен на сключваната сделка период,има ли качеството на трето по смисъла на чл.140 ал.4 ТЗ лице,на което е противопоставим факта,че към момента на договарянето представляващият противната страна не е имал качеството управител,като предходно освободен с решение на ОС на дружеството, въпреки че вписването е извършено последващо на договарянето? Въпросите са включени в предмета на спора и отговор на същите е обусловил решаващ мотив на въззивното решение, обосноваван именно с приложението на чл. 140 ТЗ, поради което покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Необоснован се явява допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното реш.№ 690 по т.д.№ 349/2008 год. на второ т.о. на ВКС,постановено по различен правен въпрос:„ за правновалидния момент за настъпване на подлежащите на вписване по чл.140 ал.4 ТЗ обстоятелства,за съдружниците в ТД,правно и структурно обособено в О. и за третите лица„.Решението не съдържа отговор относно възможността изобщо и съответно предпоставките,при които едно различно от съдружниците и дружеството им лице изгубва качеството на „трето„ по смисъла на чл.140 ТЗ, респ. и спрямо същото подлежащите на вписване съгласно чл.140 ал.4 ТЗ,но още невписани обстоятелства,са противопоставими.По начало, довода на ищеца се основава на знание на ответницата за подлежащото на вписване обстоятелство,като възникнало към момента на договарянето,основан на формалното й качество на пълномощник на дружеството и на лицето,представлявало дружеството като управител,в предходен период.Касае се за довод за евентуална недобросъвестност на това „ трето лице”,доколкото се сочи и намерение за увреждане.Правните му последици,ако би бил доказан,са свързани с приложението на чл.141 ал.6 ТЗ,а не с чл.140 ал.4 ТЗ.За „знанието”, обаче, законът не съдържа презумпция,вкл. с оглед качество на страната като пълномощник на противната или на представляващия противната законен представител и недоказването й от ищеца изключва възможността за различен от настоящия правен резултат.Дори въпросите да биха били уточнение в съответствие с действително приложимата норма на чл. 141 ал.6 ТЗ, допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 не се явява обоснован единствено с формалното цитиране на разпоредбата, без дължимата,съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,обосновка: непълнота, неточност или неяснота на конкретно приложимата правна норма, изводими от резултатите по тълкуването й – наличие на противоречива съдебна практика по прилагането й или позоваване на непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване съдебна практика,предвид промяна в законодателството или развитие на обществените отношения,с цел да се осигури точното прилагане на закона и за развитието на правото. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение