Определение № 4685 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2026 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №17274/12.08.2026 г. от Софийски градски съд, чрез процесуален представител С. Р. (служител с юридическо образование), за допълване на постановеното по делото определение №4091/31.07.2026 г., чрез присъждане на разноски в полза на молителя за осъщественото процесуално представителство. Ответникът З. К. С. в депозирания писмен отговор твърди, че е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение. Прави искане за преценка налице ли са предпоставките за допълване на определението в частта за разноските, доколкото при уважаване на молбата за отмяна, искането ще стане без предмет. Молбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е подадена в срока по чл. 250 от ГПК. С постановеното от касационната инстанция определение №4091/31.07.2026 г. е оставена без разглеждане подадената от З. К. С., приподписана от адвокат В. Я., частна касационна жалба срещу въззивното решение по в.гр.д. №762/2025 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението по гр.д. №17393/2020 г. на Районен съд – София за прекратяване на производството по предявените от З. К. С. срещу Софийски градски съд искове с правно основание чл.49 ЗЗД и производството по делото е прекратено. Разгледана по същество, молбата е основателна. Съгласно правилото на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ответникът по делото Софийски градски съд е представляван в производството от упълномощен служител с юридическо образование – С. Р. (съдебен помощник), който провел защитата чрез подаден писмен отговор на частната жалба. Осъщественото процесуално представителство е по реда на чл.32, ал.1, т.3 ГПК от правоспособен юрист, с право да осъществява процесуално представителство на юридическото лице, чийто служител е. Налице са предвидените в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК предпоставки за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 ЗПП. Подадената молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение няма отношение към въпроса за разпределение на отговорността за разноските в настоящото производство. С оглед на изложеното и изхода на делото, в тежест на жалбоподателя З. К. С. следва да бъдат възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство на ответника по жалбата. При определяне размера на същото, съдът съобразява ниската степен на фактическа и правна сложност на производството (предвид недопустимостта на подадената частна касационна жалба и трайно установената практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК); осъществената защита чрез подаване на писмен отговор съдържащ становище по допустимостта на производството, наведените основания за допускане на касационното обжалване и по същество на поставения за разглеждане спор. След преценка на посочените обстоятелства, съдът намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен по реда на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде в минимален размер от 40,90 евро. Налице са предвидените в чл.248 от ГПК предпоставки за допълване на постановеното по делото определение, доколкото искането за присъждане на разноските е направено с отговора на частната касационна жалба и по същото няма произнасяне. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение