Определение № 82 от 16.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [фирма] и Т. Д. Т., всички чрез процесуалния им пълномощник адв. С. А. срещу въззивно решение № 43/25.01.2010 г. по в. т. д. № 325/2008 г. на С. апелативен съд, с което е обезсилено решение от 15.02.2007 г. по ф. д. № 139/2006 г. на СГС в частта, с която е установено, че решението е постановено при участието на трети лица помагачи - жалбоподателите, встъпили по реда на чл. 174 ГПК. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на процесуалния закон и молят за неговата отмяна. В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираната в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставка. Според жалбоподателя, С. градски съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – за допустимостта в производство по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ да се допуска встъпване на трети лица - помагачи на страната на ответника, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се на постановките на т. 5 от ТР №1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС и излага аргументи за това, че цитираното тълкувателно решение не забранява привличане и встъпване на трети лица в производството по иск с правно основание чл. 74 ТЗ на страната на ответното търговско дружество, тъй като отговорът, който е даден в цитираното тълкувателно решение е свързан с привличане на подпомагаща ищеца страна в процеса. Ответната по касационната жалба страна – [фирма] /ищец в първоинстанционното производство/ в писмен отговор поддържа недопустимост и неоснователност на жалбата. Ответникът [фирма],[населено място] /ответник по иска/ не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 3 ГПК. Касаторът е посочил кой е същественият процесуалноправен въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът за участието на страната ответника, при производство по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ на подпомагаща страна е значим по делото, той е от значение за крайния изход на съдебното производство по главния иск. За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата разпоредба, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под нормата, която действително го урежда. В случая, по отношение на приложението на чл. 174 /чл. 175 ГПК /отм./ на страната на ответник по предявен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, не е посочена съдебна практика на отделни състави, и следва ВКС да даде тълкуване – за приложението на тези процесуални норми по отношение на ответника в хипотеза на предявен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ. Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение