Определение № 727 от 30.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2915/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против разпореждане от 15.08.2017г. по ч. т. д. по несъстоятелност № 3320/2017г. на Апелативен съд - София, с което е върната частната касационна жалба на дружеството – вх. № 13 991/ 09.08.2017г. /погрешно посочено 2015г./ срещу определение № 2623 / 07.08.2017г. по ч.т.д.н. № 3320/ 2017г. на Апелативен съд – София. Частният жалбоподател моли да бъде обезсилено атакуваното определение като недопустимо, тъй като е върната частна касационна жалба срещу определение на САС от същия съдебен състав, който е иззел функциите на ВКС по преценка за допустимост на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Обжалваното разпореждане е допустимо, тъй като по арг. на чл.286, ал.1 ГПК, въззивният съд притежава правомощието да връща недопустима касационна жалба. Въпросът, дали са налице основанията за връщането по чл.286, ал.1 ГПК, е относим не към допустимостта на акта, а към неговата правилност, като оплаквания относно правилността на разпореждането не са посочени в частната жалба, предмет на настоящото производство. Независимо от горното, следва да се отбележи, че преценката на апелативния съд относно приложението на специалната норма на чл.613а, ал.3 ГПК е правилна. Съгласно чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, актовете на съда по несъстоятелността, подлежащи на двуинстанционен контрол, са единствено поставените решения в производството по несъстоятелност и определенията за недопускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване, съответно определението по чл.657, ал.2 ТЗ Правилото е неприложимо за определения / разпореждания на апелативните съдилища, с които не се осъществява инстанционен контрол върху акт на съда по несъстоятелността, а се прегражда същия, като се оставя без разглеждане въззивна или касационна частна жалба. В тези случаи преграждащото определение се постановява за първи път от апелативния съд, поради което то подлежи на обжалване по общия ред на чл.274, ал.2 изр.1 вр. ал.1 ГПК вр. чл.628 ТЗ, при което ВКС не осъществява правомощия на касационна инстанция. В случая, обаче, с определението на апелативния съд, предмет на частната касационна жалба, се осъществява инстанционен контрол върху определение на съда по несъстоятелността по чл.642 ТЗ, поради което, на основание чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, актът на въззивния съд по чл.642 ТЗ не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното, разпореждането на апелативния съд за връщане на частната касационна жалба следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд