Определение № 752 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 345/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на „Лено“ АД ЕИК[ЕИК] срещу определение №3202 от 12.11.2025 г. по т.д. 1687/2025 на Първо т.о. на ВКС за оставяне без разглеждане на КЖ на същата страна срещу решение № 450 от 24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/20243 г. на Окръжен съд-Варна. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на на обжалваното определение на друг състав на ТК на ВКС. От страна на ответника по ЧЖ е постъпил отговор на същата със становище за неоснователността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС се е позовал на следното: С обжалваната с КЖ част, е бил отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.“, иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземания - 163,69 евро, представляваща падежирала главница по вноски от № 17 до № 48 по погасителен план по договор за бизнес кредит с клиентски № 5977/18.05.2018 г., и 6 069,59 евро - падежирала договорна лихва за периода 19.09.2019 г. до 18.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 7582/2022 г. на Районен съд Варна. Въззивното решение в останалата част, с която е било частично обезсилено първоинстанционното решение относно присъдената законна лихва, не е обжалвано и е влязло в сила. Цената на главния иск е 163,69 евро - под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК законно установен праг за касационно обжалване. При обективно съединяване на главен и акцесорен иск, меродавна за касационен контрол е цената на главния иск, който има за предмет материалното право, обуславящо съществуването на акцесорното вземане (Позовал се е на приетото в определение № 294/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2386/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и определение № 3352/11.12.2024 г. по ч.т.д. № 2567/2024 г. на ВКС, ТК, I т.о.). При това положение, според състава на ВКС,постановил обжалваното пред настоящия състав определение, макар формално цената на акцесорната претенция за договорна лихва да надхвърля визирания в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, тя също е изключена от обхвата на касационна проверка, защото следва съдбата на главното вземане (аргумент в тази насока се черпи от чл. 119 ЗЗД). Посочването от окръжния съд, че постановеното решение подлежи на обжалване пред ВКС, е без значение, тъй като за допустимостта на касационните жалби съдът следи служебно. От изложеното следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС,Първо т.о. напълно споделя изложените съображения и изводи на съда. Отделно от тези съображения, следва да се отчете и че обжалваното с касационната жалба решение на въззивен съд е постановено по търговско дело, в което е разгледан главен и акцесорен иск и е разрешен спор между търговци, възникнал във връзка с изпълнението на договор за бизнес-кредит. Доколкото има за предмет спор между търговци / търговско дружество и едноличен търговец/ за изпълнение на парични задължения по договор за бизнес-кредит, то съгласно чл.286 ал.1 ТЗ следва да се приеме, че става въпрос именно за търговски спор. Следва да се вземе в предвид и разпоредбата на ал.3 на чл.286 ТЗ, според която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Ето защо и при положение, че цената на всеки един от двата иска е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лева за достъп до касационно обжалване по търговски дела, то и по тези допълнителни съображения правилно КЖ е оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното определение