Определение № 419 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. З. Г. И. и П. Г. П. са подали касационна жалба срещу решение № 1006 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 365 по описа на Варненския окръжен съд за 2011 г., с което е оставено в сила решение № 4334 от 14.12.2010 г. на Варненския районен съд,12 състав по гр.д. № 9207 от 2007 г. и са отхвърлени предявените от касаторите срещу Д. Н. Д., Н. Н. Д., П. М. М., С. Д. М. искове за възстановяване на собствеността и предаване на владението на реална част с площ от ...... от ПИ №..... по КП на м. “ М. П.”, [населено място], целият с площ от..... кв.м. В касационната жалба навеждат плаквания за необоснованост на решението, но подържат и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и при изменение на иска. Намират, че са допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.. Изложението на З. Г. И. и П. Г. П. е представено допълнително към жалбата и в него касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК въпросите дали само Списъкът на лицата разгледан и утвърден от ИК на ОбНС представлява ли правопораждащ факт за придобиване на правото на ползване; какво е доказателственото значение на диспозитивен документ –удостоверение за предоставено право на ползване и има ли правопораждащо значение за придобиване право на ползване и издаден въз основа на него официален свидетелстващ документ, имащ съдържание различно от това на свидетелстващия документ. Намира, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като за съседен имот и по аналогичен казус е постановено решение, което е различно от атакуваното. Ответниците Д. Н. Д., Н. Н. Д. са депозирали отговор, в който оспорват касационната жалба и намират, че не са налице основанията за допускане на касационна проверка. Претендират присъждане на разноски в размер на 1000 лв. съгласно представена разписка. Ответниците П. М. М., С. Д. М. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на З. Г. И. и П. Г. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси. Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният от З. Г. И. и П. Г. против Д. Н. Д., Н. Н. Д., П. М. М., С. Д. М. ревандикационен иск за реална част с площ от 523 от ПИ № ..... по КП на м. “М. П.”, [населено място] /”Г.” – м. “М.”/, целият с площ от ..... кв.м. защото е намерил че ответниците са собственици на деривативно основание – замяна и дарение от М. Р. М., която от своя страна се легитимира като собственик чрез трансформация на правото на ползване, учредено по реда на 11 ПМС от 1982 г. в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците са подържали при условията на евентуалност и възражението за придобиването на имота по кратката давност, както и по реда на чл.79, ал.1 от ГПК, т.е. на оригинерно основание. Възивният съд обаче правилно е зачел сключените транслативни сделки и е намерил, че ответниците са собственици на вторично основание. Настоящия състав споделя изводите, изложени в мотивите към въззивното решение. Те са формирани при следната фактическа обстановка: касаторите- ищци са подържали че са придобили собствеността по силата на наследствено правоприемство от покойния Г. П. Е. поч. на 7.12.2003 г. и въз основа на земеделска реституция, извършена с решение № 525 от 25.06.1998 г. на ПК, гр. “В.”. Съобразено е, че решението за възстановяване на земеделска земя в реални граници от което се ползват касаторите има конститутивен ефект, макар да не е придружено със скица защото имота в него е индивидуализиран. Били са осъществени и останалите предпоставки на чл.10 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Налице е конкуренция на права защото правото на собственост на праводателката на ответниците е възникнало по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е че в конкретния случай правото на ползване е било предоставено с решение на Стопанския съвет на ГКС, [населено място], а не с решение на ИК на ОбНС, но е съобразено, че с разпоредбата на чл.3, ал.1 от ПМС № 4 от 1988 г. с която законодателя е разширил обхвата на компетентните органи за учредяване на право на ползване, като е включил и длъжностни лица от ръководните органи на стопански субекти- аграрен комплекс, селскостопанска бригада, включително и горско стопанство. Сумата по оценителния протокол е била внесена и е налице и последният елемент от фактическият състав за трансформация на ползването в право на собственост, а именно наличие на сграда, отговаряща на белезите на тълкувателната норма на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която да е построена към 1.03.1991 г. Много задълбочено са изследвани правата и на двете страни и обосновано е прието, че ответниците са придобили правото на собственост. В решението е отговорено и на въпросите, поставени в изложението. Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на постоянната практика на ВКС, формирана при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. З. Г. И. и П. Г. П. дължат на Д. Н. Д., Н. Н. Д. направените разноски в касационната инстанция в размер на 1000 / хиляда/ лева, за които е представена разписка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,