Определение № 10787 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2025 г.

Производството е образувано по реда на Раздел II, глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба подадена от М. П. чрез нейния родител и законен представител С. С. срещу Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката, приета на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 51, ал. 10 и чл. 52, ал. 11 на Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците във връзка с организирането и провеждането на националното външно оценяване на учениците в VІІ и в Х клас през учебната 2025 – 2026 година, в частта по раздел I, в която се интегрират предметите - биология и здравно образование, химия и опазване на околна среда, физика и астрономия, география и икономика, човекът и природата във формата на изпита от националното външно оценяване за VII клас. Делото е изпратено по подсъдност на ВАС с определение № 30452 от 17.09.2025 г. от Административен съд – София-град (АССГ) на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2 от АПК. За съвместно разглеждане е присъединена жалба от А. В. чрез нейния родител и законен представител Х. В., Д. Д. чрез нейния родител и законен представител Б. Д., Р. П. чрез нейния родител и законен представител Ю. Л., Я. Я. чрез нейния родител и законен представител И. В., П. К. чрез неговия родител и законен представител Т. К., И. М. чрез нейния родител и законен представител Т. М., А. К. чрез нейния родител и законен представител Р. И., К. К. чрез неговия родител и законен представител П. К., М. П. чрез неговия родител и законен представител Д. П., в която се оспорва Заповед № РД – 09-2073 от 26.08.2025 г. на министъра на образованието и науката, в частта по раздел I, относно националното външно оценяване за VII клас. Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на редовността на подадените жалби и съобрази документите, представляващи административната преписка, намира, че на основание чл. 132, ал. 1 и по аргумент на противното от чл. 132, ал. 2 от АПК (в приложимата редакция - ДВ, бр. 77 от 2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е компетентен да разгледа жалбата, по която е образувано настоящото дело. Жалбите са подадена против от акт, издадени от министър, но подлежат на разглеждане от Административен съд-София-град, а не на Върховния административен съд, по следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Настоящият спор не е от изброените в чл. 132, ал. 2 от АПК изключения, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд. Действително оспорената заповед е издадена от министър, но и с нея не се упражняват конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Оспорването на този вид заповеди не е предвидено изрично в закон да се разглежда от Върховен административен съд като първа инстанция, поради което настоящият състав приема, че на основание чл. 132, ал. 1 от АПК родово компетентен да се произнесе по жалбата е административен съд, а не Върховния административен съд като първа инстанция. Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 51, ал. 10 и чл. 52, ал. 11 на Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците и правомощията му за това не произтичат непосредствено от Конституцията независимо от нормата на чл. 115 от нея, определяща вида на актовете, издавани от министрите. С решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република Българи е прието, че Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Оспорената заповед е издадена лично от министъра на образованието и науката с посочено правно основание, установено в наредба, респективно не е изрично налице основание, което да обоснове подсъдност на Върховния административен съд, защото по своята същност оспорваната част от акта не може да се определи като издадена при упражняване конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. По изложените съображения настоящият състав намира, че депозираната жалба не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материалноправен спор, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133 от АПК, спорът е подсъден на Административен съд – София-град, но поради това, че една от жалбите е изпратена от този съд по компетентност на Върховния административен съд се налага да бъде повдигната препирня за подсъдност. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4, предл. 2-ро и ал. 6 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение