Определение № 866 от 01.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 702/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2210 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение № 5544 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 10788/2013 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения против [фирма], ЕИК[ЕИК] и против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.06.2009 г. и анекс от 04.08.2010 г., по силата на който ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху недвижим имот - склад № 1, вх.Б, ет.4 в сграда, находяща се в [населено място], м.”Д. – разширение север”, УПИ VІ-1544 от кв.118, подробно индивидуализан в решението. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК, с искане за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, с присъждане на разноски. Поддържа се евентуално искане за връщане на делото за ново въззивно разглеждане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: 1. Съставлява ли наличието на непогасени публични вземания от страна на обещателя – продавач по предварителния договор, пречка за уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД; 2. Съставлява ли непредставянето на декларации по чл.264 ДОПК пречка за уважаване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД и 3. Съставлява ли непредставянето на удостоверение за актуална данъчна оценка пречка за уважаване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. По тези въпроси касаторът се позовава на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и попадаща в обхвата на допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса относно момента, към който следва да е актуално представеното удостоверение за данъчна оценка за имот, предмет на предварителен договор, чието обявяване за окончателен се претендира. Ответните търговски дружества – [фирма] и [фирма] не с заявили становища по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че по сключения между страните предварителен договор от 23.06.2009 г. ответните търговски дружества са се задължили да изградят и прехвърлят на ищеца правото на собственост върху процесния склад № 1/подробно индивидуализиран/, за сумата 47 600 евро, при безспорно установено авансово плащане от ищеца на сумата 15 000 евро. Съдът е счел за доказано изграждането на сградата в груб строеж, с извод за обособяване на обекта, който може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Независимо от това, е изразено становище за липса на необходимите доказателства/ за представянето на които са дадени изрични указания/, обуславящи валидното извършване на нотариалното удостоверяване – съставяне на нотариалния акт, респ. за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно: удостоверение за актуална данъчна оценка; схема на самостоятелен обект и неговия идентификатор; удостоверение, че продавачите нямат непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски; декларация на продавачите, че са съгласни публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещното право и декларация от купувача, че ще внесе дължимата се сума в съответния бюджет. Зачитайки и императивната разпоредба на чл.264 ДОПК, решаващият съдебен състав на Апелативен съд – София е извел извод за неоснователност на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по първите три въпроса, относими към предпоставките за уважаване на предявения конститутивен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. За доказана следва да се приеме и поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационно разглеждане на делото, с оглед на част от цитираната, задължителна за долустоящите спрямо ВКС съдилища, практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС – решение по гр.д. № 870/2011 г., ІV г.о., решение по гр.д. № 1338/2010 г., ІV г.о., решение по т.д. № 307/2011 г., ІІ т.о. / по първия въпрос/; решение по гр.д. № 584/2009 г., ІІІ г.о. / по втория въпрос/ и решение по гр.д. № 1338/2010 г., ІV г.о. / по третия въпрос/. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на атакуваното въззивно решение с дадените по цитираните касационни дела разрешения на обуславящи изхода на спора правни въпроси. Искането на касатора за допускане на касация и по въпроса към кой момент следва да е актуална данъчната оценка на имота при предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, не попада в обхвата на предвидения в чл.280, ал.1 ГПК основен селективен критерий, предвид липсата на изрично произнасяне в такава насока от въззивния съдебен състав. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение