Определение № 76 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 285/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топ сервиз 2010“ ООД, подадена чрез адв. Н. Б., ВТАК, против решение № 424 от 8. 11. 2017 г. по в. гр. д. № 552/2017 г. на ОС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 327 от 02. 05. 2017 г. по гр. д. № 673/2017 г. на РС – Велико Търново, с което е прието за установено, по предявения от „Елитис“ ЕООД против „Топ сервиз 2010“ ЕООД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Топ сервиз 2010“ ЕООД не е собственик на терен с площ от 813 кв.м., представляващ паркинг с 24 паркоместа, находящ се в поземлен имот с идентификатор № .... и организиран върху покрива на сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], и е отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., дело № .... г. по описа на нотариус Д. Д., съставен от помощник-нотариус А. К., в частта, с която „Топ сервиз 2010“ ООД е признато за собственик на паркинг за 24 бр. леки коли, с достъп към него от улицата на запад от имота и с площ от 813 кв.м., организиран върху покрива на сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място]. Излагат се съображения за недопустимост и неправилност на решението.В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение, обезсилване или отмяна на същото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските, направени при разглеждане на делото пред всички инстанции. Ответната страна по касационната жалба „Елитис“ ЕООД, чрез адв. Р. Т., изразява становище за неоснователност на същата, правилност на първоинстанционното решение и липса на сочените от касатора основания за допускането му до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция. С определение № 110 от 27. 07. 2018 г. по гр. д. № 285/2018 г. на ВКС, 1 г.о. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к.д. № 10/2018 г., образувано по искане за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта:“…както и при очевидна неправилност“. С решение № 15 от 6. 11. 2018 г. по к.д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбата в посочената й част, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че праводателят и на двете страни „Виктория ИН“ АД е придобило, на основание постановление за възлагане № Р-ПИ.... от .... г. на публичен изпълнител при РД на АДВ – Русе собствеността върху 2412 кв.м. от парцел ...., целият с площ от 36640 кв.м., в кв. .... по плана на [населено място], както и построената в него едноетажна сграда навес-склад с метална конструкция. След изменение на ПУП – ПР за УПИ ...., в кв. ...., придобитият на публичната продан имот и сграда попадат в УПИ ..... от 3448 кв.м., а след извършена през 2005 г. доброволна делба „Виктория ИН“ АД е придобило в изключителна собственост УПИ .... от 3448 кв.м., ведно с построения в него едноетажен навес-склад със застроена площ 2412 кв.м., за което дружеството се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост № .... г. на нотариус Т. Б.. Със следваща заповед № РД .... г. на кмета на Община – Велико Търново е одобрено отново частично изменение на ПУП, изразяващо се в обединяване на УПИ .... (застроен с едноетажен навес-склад със застроена площ 2412 кв.м.,метална конструкция, построен 1978 г.) на „Виктория ИН“ АД и УПИ .... (застроен с едноетажна масивна сграда с площ от 872 кв.м., построена 1978 г. ) на „Победа ВТ“ АД в един общ УПИ .... След извършена на .... г. делба „Виктория ИН“ АД придобива в дял и изключителна собственост УПИ X., с площ от 4400 кв.м., заедно спостроеното и заедно с всички права по издадените строителни книжа. На .... г. в полза на „Виктория ИН“ АД е одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж на „Търговски комплекс и складова база“ върху придобития парцел. Според инвестиционния проект търговският комплекс включва три корпуса: един едноетажен, съдържащ складове, един едноетажен, съдържащ складове и един двуетажен, съдържащ магазин и складове (търговска и складова зона). Предвидено е в търговската зона на кота „0“ да се построи магазин от 2116 кв.м. и паркинг към магазина с 40 бр. паркоместа, от които 15 бр. пред магазина и 25 бр. в източната площ до магазина. Предвидено е на кота „-6“ да се построи складова база 3882 кв.м. с вход от юг. Под частта от терена, включваща 15 бр. паркоместа е предвидено да се построят складове № № 1,2,3,4, 5 и 6, а под частта от терена, включваща 25 бр. паркоместа да остане съществуващото хале-склад № 7 (едноетажно тяло от стоманобетонни колони, покрити с двойни Т-панели), което да бъде реконструирано, а върху него да се продължи площта на паркинга. На 4. 09. 2008 г. обектът „Търговски комплекс и складова база“ е въведен в експлоатация. С констативен нотариален акт № .... г. „Виктория ИН“ АД е признато за собственик на самостоятелните обекти, находящи се в построения търговски комплекс и складова база. Впоследствие изграденият търговски комплекс и складова база, ведно с урегулирания поземлен имот, върху който са построени, са ипотекирани като обезпечение по договор за банков кредит, сключен между „Виктория ИН“ АД и „БАКБ“ АД. С постановление за възлагане на недвижим имот от .... г. на ответника по иска „Топ сервиз 2010“ ООД е възложен склад № 7, нанесен като промишлена сграда с идентификатор .... на одобрената кадастрална карта, със застроена площ 735, 75 кв.м., при граници: запад – склад № 1, север – терен, юг – уличен подход за зареждане, горе – паркинг, долу – терен, ведно с прилежащите 12,5454 % ид.ч. от общите частни на сградата и от правото на строеж върху 745, 08 кв.м. от УПИ .... с площ от 4400 кв.м. На 30. 11. 2011 г. предназначението на сградата е променено на сервиз за автоуслуги, въведен в експлоатация на 11. 05. 2012 г. (удостоверение за строеж № .... г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Промяна предназначението на съществуващи складове в сервиз за автоуслуги“ № 76/11. 05. 2012 г.). На 5. 11. 2013 г. е одобрен технически проект, предвиждащ от съществуващия сервиз за автоуслуги да се обособят две зони: паркинг с 24 бр. места от 813 кв.м., организиран върху покрива на сградата и автосервиз, състоящ се от работно помещение и обслужваща зона на две нива. Въз основа на постановлението за възлагане от 20. 07. 2011 г., технически проект от 5. 11. 2013 г., скица и данъчна оценка „Топ сервиз 2010 г.“ ООД е било признато за собственик на описания обект с н.а. № .... г. по описа на нотариус Д. Д.. С постановление за възлагане от 20. 12. 2012 г. на ищеца „Елитис“ ЕООД е възложен самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ магазин за промишлени стоки с площ от 2115, 70 кв.м., ведно с прилежащите му 36,0753% ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ...., ведно с паркинг с площ от 1890 кв.м. с 40 бр. паркоместа, от които 15 бр. пред магазина и 25 бр. в източната площадка до магазина, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху прилежащия терен – поземлен имот с идентификатор .... с площ от 4404 кв.м. На 30. 10. 2013 г. е одобрен проект за разделяне на така придобития имот на два дяла: магазин за пакетирани храни от 260 кв.м. и склад към него от 1202, 70 кв.м, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор .... и прилежащ паркинг към него от 1306 кв.м. и магазин за промишлени стоки от 653, 20 кв.м., нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... и прилежащ паркинг към него от 584 кв.м. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че покривът на сградата на „Топ сервиз 2010“ ЕООД представлява стоманобетонна плоча. Над тази плоча е направена асфалтобетонова настилка, която се ползва за паркинг. Паркингът с обща площ 1890 кв. м. представлява част от незастроената северна част от поземлен имот с идентификатор ...., целият от 4404 кв.м. От правна страна е прието, че ответникът по иска „Топ сервиз 2010“ ООД не е собственик на спорната реална част 813 кв.м. от терена, представляваща част от паркинг, целият от 1306 кв. м., находящ се в поземлен имот с идентификатор № ...., която част е организирана върху покрива на сграда с идентификатор ...., собственост на „Топ сервиз 2010“ ООД. Прието е, че спорната реална част от 813 кв.м. от терена не е придобита с постановлението за възлагане от 20. 07. 2011 г., тъй като със същото е прехвърлена собствеността само върху сградата с идентификатор ...., но не и идеални части от собствеността върху терена, под който тази сграда е построена. Паркингът е описан като горна граница на обекта в постановлението за възлагане, а не като част от него. Прието е, че след като собственикът на сграда с идентификатор .... не притежава собственост върху земята, то върху терена не би могло да възникне т.нар. „хоризонтална етажна собственост“ между собственика на сграда с идентификатор ...., непритежаващ идеални чести от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ...., и собственика на обекти с идентификатор .... и .... (ищеца), притежаващ и идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор .... За да възникне такава е необходимо да има пълен идентитет между собствениците на сгради/обекти в сгради и собствениците на терена. Прието е, че няма данни тази спорната реална част от терена да е била придобита от дружеството – ответник по иска на някакво основание. Съобразно предвижданията на инвестиционния проект за изграждане на търговския комплекс частта от терена, намираща се над покрива на сградата с идентификатор .... е била с функционално предназначение да обслужва магазина в търговската част на сградата с идентификатор ...., към който обект принадлежат и припадащи се идеални части от УПИ ...., целият от 4404 кв.м., а не да обслужва обекта с идентификатор .... Сградата с идентификатор .... е съществувала в УПИ .. още преди „Виктория ИН“ АД да проектира и изгради търговския комплекс. В инвестиционния проект е предвидено тази сграда да се запази, като се укрепи конструкцията й с цел да издържи на увеличения товар, с оглед предвижданията на проекта върху терена над покрива да се разположи паркинг, който да обслужва търговския обект - магазин в сграда с идентификатор .... Одобреният през 2013 г., за обект с идентификатор ...., технически проект, предвиждащ върху покрива му да се организира обслужващ този обект паркинг не е обстоятелство, което би могло да породи право на собственост върху спорната част от 813 кв.м. от терена. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко въпроса, първите три от които са следните: а/. при спор за собственост на реална част от поземлен имот, върху която реална част е организиран паркинг и която реална част представлява асфалтиран участък върху покрива на находящ се под земята самостоятелен обект на собственост, кое от двете предназначения на терена е определящо за принадлежността на правото на собственост върху същия – предназначението му на покрив или предназначението му на паркинг към самостоятелен търговски обект в същия поземлен имот; б/. в посочената хипотеза, при прехвърляне на право на собственост върху сградата, придобива ли се собствеността и върху покрива на сградата, съставляващ нейна неразделна част; в/. в посочената хипотеза, ако строежът е под земята и над покрива му е изпълнена асфалтобетонна настилка и част от паркинг, собственикът на сградата става ли собственик и на асфалтирания участък над покрива, съставляващ част от паркинг. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 63 от 31. 03. 2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г., 2 г.о., решение № 37 от 11. 03. 2010 г. по гр. д. № 528/2009 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 132 от 6. 03. 2015 г. по гр. д. № 7165/2014 г. на ВКС, 2 г.о., ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. В цитираната практика на ВКС се приема, че независимо от това дали покривът на сграда е терасовиден или не, неговото основно предназначение е да служи като покрив на сградата и той запазва тази своя основна функция да бъде обща част на сградата в режим на етажна собственост (решение № 63 от 31. 03. 2011 г. по гр. д. № 1283/2010 г., 2 г.о.). Прието е, че определянето на една част от сграда като обща част или като част от индивидуален обект от етажната собственост произтича от неговото предназначение и естество, а не от преценката на етажните собственици (определение № 132 от 6. 03. 2015 г. по гр. д. № 7165/2014 г. на ВКС, 2 г.о.). Прието е, че сграда е всеки строеж, над или под земята, ограничен отстрани със стени или колони, а отгоре – с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди (ТР № 1/2011 от 4. 05. 2012 г. по т.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС). В случая, спорът за собственост няма за предмет покрива на сграда ...., построена на кота „- 5,90“ собственост на „Топ сервиз“ ООД. Не е спорно, че цялата сграда, представляваща самостоятелен обект на собственост, до покрив включително, е собственост на дружеството. Спорно е дали пространството над покрива на сградата, съставляващо част от поземления имот, върху което е разположена част от паркинг, обслужващ търговски обект магазин за пакетирани храни от 260 кв.м. и склад към него от 1202, 70 кв.м, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ...., находящ се в съседна сграда с идентификатор ...., и прилежащ паркинг към него от 1306 кв.м., е собственост на собственика на сградата с идентификатор .... Тоест, спорът е за участък от терена над покрива на сграда ...., а не за покрива на сградата. Сочената от касатора практика обсъжда проблеми, различни от поставените от касатора въпроси, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващият въпрос е дали при отрицателен установителен иск за собственост въззивната инстанция следва да обсъди всички възражения на ответника, включително и доводът му, че ищецът не е собственик на терена. Твърди се разрешаването му в противоречие с определение № 427 от 12. 12. 2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о. Противоречие не е налице. В посочените съдебни актове е обсъждан въпросът допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът твърди да е собственик на спорната вещ, но не докаже това свое твърдение, с което обосновава правния си интерес от иска. Прието е, че в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. С обжалваното въззивно решение предявеният отрицателен установителен иск е приет за допустим. Решението не съдържа извод, според който недоказване на собствеността на ищеца върху спорната част от терена поражда недопустимост на производството, поради липса на интерес да се оспорва правото на ответника. Поставен е и въпросът допустимо или неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е въззивно решение, утежняващо положението на жалбоподателя. Твърди се, че разглеждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така соченото основание не е налице. По въпроса има формирана единна практика, обективирана в решения на ВС на РБ и на ВКС на РБ, приемаща, че при неспазване на забраната на чл. 271, ал. 1, изр. последно ГПК, въззивното решение е неправилно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, а не недопустимо. Затова обсъждането на идентичен проблем не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона. На следващо място, по съществото си въпросът представлява касационно оплакване за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, което би могло да бъде обсъдено само в случай, че атакуваният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол. За яснота следва да се допълни, че въззивното решение не утежнява положението на жалбоподателя, тъй като потвърждава изцяло първоинстанционния акт, с който предявеният отрицателен установителен иск е уважен изцяло, а не само за идеална част от имота, както твърди касаторът. Накрая касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – предвид неизпълнение на дадени с отменително решение на ВКС указания по приложението на материалния и процесуалния закон, както и предвид очевидната неправилност на извода, че ответниците не са собственици на покрива на сградата си. Оплакването за неизпълнение на указания, дадени с отменително решение на ВКС, по съществото си се свежда до оплакване за неправилност, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Посоченият порок, дори да съществува, не е от такова естество, че да обуслови очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като тежестта му не е от такава степен, че да води до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, в която хипотеза неправилността на акта би била явна. На следващо място, не е налице неизпълнение на указания, дадени с отменително решение на ВКС. С решение № 1761/2016 от 27. 02. 2017 г. по гр. д. № 1733/2016 г. на ВКС, 2 г.о. е отменено въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, прекратяваща исковото производство по предявения от „Елитис“ ЕООД срещу „Топ сервиз 2010“ ООД отрицателен установителен иск за терен от 813 кв.м., представляващ обособен паркинг с 24 паркоместа, организиран върху покрива на сграда с идентификатор .... и делото е върнато на районен съд – Велико Търново за разглеждане на иска и произнасяне по съществото на спора. В мотивите към решението е прието, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като и двете страни претендират да са собственици на процесната част от терена, а изводите досежно това представлява ли процесният имот самостоятелен обект на правото на собственост и в чий патримониум попада обуславят основателността на предявения иск, а не допустимостта му. Касационната инстанция е обсъждала само допустимостта на иска. При връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и двете инстанции са разгледали иска по същество, в съответствие с дадените от ВКС указания. Въззивното решение не съдържа извод, според който дружеството-касатор и ответник по иска не е собственик на покрива на сграда с идентификатор .... Изводът е, че не е собственик на частта от паркинга, находяща се върху покрива, тъй като не е придобивал право на собственост върху земята. Отречена е собствеността върху пространството над покрива на сградата, а не върху самия покрив. С оглед на изложеното, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото жалбоподателят „Топ сервиз 2010“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Елитис“ ЕООД сумата 4800 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи извършени разходи за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,