Решение № 758 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7590/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 и чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт М. Тодорова, против решение № 3303 от 08.04.2025 г., постановено от Административен съд – Бургас, по адм. д. № 2257/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е тълкувал чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му е общинската администрация на Община Бургас, защото в посочената разпоредба е указана поредността на гласуване на различните предложения, когато обаче те са налични. Сочи, че в конкретния случай не е имало направени такива, затова Общински съвет - Бургас директно е пристъпил към гласуване на основното предложение по чл. 67, ал. 1, т. 5 от Правилника. Оспорва изводите на решаващия съдебен състав досежно липсата на прието решение, като счита че такива „липсващи решения“ са присъщи на органите на търговските дружества, както и на други юридически лица, за чиито решения съдебната доктрина е единодушна, че не са нищожни, но не и за колективните административни органи. Излага съображения относно характера на решението за разпореждане с недвижими имоти - общинска собственост. В тази връзка поддържа, че целта на закона не е на всеки, отговарящ на нормативните изисквания кандидат, непременно да бъде продадено недвижимото имущество, за което кандидатства, а общинският съвет е този, който чрез гласуване определя дали ще продаде, или ще се въздържи от това. Претендира отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Подадена и частна жалба от М. Г. Е., чрез процесуалния представител адвокат В. Въндев, против определение № 5293 от 10.06.2025 г., постановено от постановено от Административен съд – Бургас, по адм.д. № 2257/2024 г. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая искането за допълване на решението е следвало да се счете за такова съгласно чл.176 ал. 1 АПК, защото при прогласена нищожност на административния акт задължението на съда да върне преписката на органа със съответни указания произтича от закона, съобразно чл. 173, ал. 2 АПК. Поради това, според жалбоподателката, за даване на указания по реда на цитираната разпоредба не е необходимо дори нарочно искане за допълнително решение, така както е предвидено в чл.176 АПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба – М. Г. Е. я оспорва като неоснователна в депозиран писмен отговор, чрез упълномощен адвокат В. Въндев, както и лично в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и акцентира на обстоятелството, че общинският съвет, като правоимащ разпоредител с общинското имущество, вкл. и жилищните обекти, няма право произволно да отказва продажбата на съответен имот само поради изключителното си право да се разпорежда с него. Ответникът по частната жалба - Общински съвет – Бургас, оспорва частната жалба чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Тодорова, която в писмен отговор пледира за нейната недопустимост, алтернативно неоснователност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и относимите правни норми, защото доводите на съда за нищожност на т. 9 от решение № 16/26.11.2024 г. на Общински съвет - Бургас неправилно се основават на разбирането, че при проведеното гласуване не е бил спазен редът, предвиден в чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на община Бургас. Според участващия по делото прокурор обратното би означавало за абсолютно всеки един проект на решение да бъде спазвана регламентираната в чл. 67, ал. 1 от Правилника поредност, независимо от наличието на други предложения. Поддържа, че решението на Общински съвет - Бургас е взето при спазване на нормативните правила – проведено е поименно гласуване, при наличието на кворум и не носи белезите на нищожност. Представителят на Прокуратурата дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото молбата до Административен съд - Бургас е била подадена след изтичане на едномесечния срок за допълване по чл. 176 АПК, а наред с това правилно съдът не е върнал преписката на Общински съвет – Бургас за ново произнасяне, защото последният следва да бъде сезиран с предложение от кмета. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Общински съвет – Бургас за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № 3303 от 08.04.2025 г. е обявена нищожността на протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т. 9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет - Бургас; Общински съвет – Бургас е осъден да заплати на М. Г. Е. разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Бургас е счел, че оспореното решение е прието от компетентен административен орган, при наличието на кворум, тъй като при откриване на заседанието са присъствали 48 общински съветници от общо 51 и са гласували 46. Съдът е преценил, че гласуването е било поименно, но проведено в нарушение на чл. 67, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на Община Бургас /Правилника/, защото се е пристъпило директно към гласуване на основното предложение, без да се спазва предвидения в цитираната разпоредба ред, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В мотивите на първоинстанционното решение е прието, че съдебната практика и доктрината са единодушни, че решението е нищожно и когато “липсва“ /не е взето/ решение, въпреки че така е отразено в протокола. Отчитайки факта, че с оглед резултатите от гласуването, решение не е било взето, съдът е приел, че обжалваното протоколно решение № 16/26.11.2024 г. по т. 9 от ОбС 08-0016325 на Общински съвет – Бургас е нищожно, поради липса на изискуемо мнозинство за приемането му. Единствено за пълнота решаващият съдебен състав е отбелязал, че не споделя доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт, като постановен в противоречие с решение № 2739 от 07.03.2024 г. по адм. дело № 9254/2023 г. по описа на Върховния административен съд, защото с него не е било указано на Община – Бургас, че Е. следва да закупи процесния имот. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд относно компетентността на Общински съвет – Бургас по приемане на процесния административен акт, досежно неговата форма, опорочената процедура при гласуване и липсата на изискуемото мнозинство. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че съгласно чл. 47 ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1, която в настоящият случай е Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета с решение на Общински съвет - Бургас по т. 6 от заседанието, проведено на 17 и 18.12.2009 г., протокол № 29/17 и 18.12.2009 г. /НУРУЖНГННПОЖ, Наредбата/. По аргумент от чл. 39, ал. 1 от Наредбата, исканията за покупка на общинско жилище по чл. 37, т. 5, каквото се явява искането на М. Е. с регистрационен индекс 94-01-38139/8/16.05.2022 г., адресирано до кмета на община Бургас, се разглеждат от комисията по чл. 8, ал. 1. В изпълнение на решение № 2739 от 07.03.2024 г., постановено по адм. д. № 9254/2023 г. по описа на ВАС, след връщане на административната преписка, с протокол № 3 от 09.04.2024 г., комисията по чл.8, ал.1 НУРУЖНГННПОЖ е взела ново решение, с което е предложила продажбата на жилището да продължи по законовия ред, а с докладна записка с регистрационен индекс 53-00-231/3/ от 18.11.2024 г. кметът на Община Бургас е предложил на Общински съвет – Бургас да се продаде на М. Г. Е. [ЕГН], общинско жилище, находящо се в гр. Бургас, [улица], с подробно описание на същото /т. III от предложението за решение/. Докладната записка е била разгледана на заседание на общинския съвет, проведено на 26.11.2024 г., като видно от отразеното в протокол № 16 от същата дата, по отношение на решение по точка 9 ОбС 08-0016325, при наличието на кворум 46 присъстващи общински съветници от общо 51, поименното гласуване е проведено по следния начин: „за“ приемане на предложението в докладната записка - 24 гласа, „против“ – 18 гласа, „въздържал се“ – 4 гласа. При съобразяване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, решенията от вида на процесното /по разпореждане с общинско имущество/ следва да бъдат взети с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, който в конкретния случай е 26. Правилникът за организацията и дейността на Общински съвет – Бургас представлява вътрешен нормативен акт на общинския съвет, съобразно чл. 21, ал. 3 ЗМСМА, който урежда вътрешната структура, процедурите за работа, заседанията, комисиите и гласуването, като се основава на ЗМСМА. Дейността на общинския съвет се осъществява въз основа на този правилник, което го прави задължителен за общинските съветници. Обосновано първостепенният съд е преценил, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Правилника указва задължителната поредност при гласуването, а именно, че то се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне; 2. предложения за отлагане за следващо заседание; 3. предложения за поправки; 4. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки; 5. основното предложение. Не намира правна опора твърдението на касационния жалбоподател, че тази поредност на гласуване следва да се спазва единствено ако има предложения по реда на изброяването, а поради липсата им Общински съвет - Бургас директно е пристъпил към гласуване на основното предложение по чл. 67, ал. 1, т. 5 от Правилника. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Правилника не се ограничава до случаи с алтернативни предложения, а така както е формулирана, касае всички проекти на решения в дневния ред. Точките от 1 до 4 представляват нормативна регламентация на последователността, която предхожда финалното гласуване по т. 5, като неспазването ѝ представлява процедурно нарушение от категорията на съществените. В подкрепа на изложеното е и чл. 68, ал. 2 от Правилника, според който изрично е посочно, че когато са постъпили няколко предложения в рамките на процедура по избор, за прието се смята предложението, за което са гласували най-много общински съветници, при спазване на изискванията на ал. 1. Именно тази разпоредба прави разграничението между гласуване при постъпили няколко предложения и при постъпило само едно предложение, за разлика от цитирания чл. 67, ал. 1 от видирания правилник. За пълнота на изложението следва да се отрази, че в конкретната хипотеза при обсъждане на докладната записка на кмета, са ясно са заявени три изказвания срещу това предложение, с които се изразява несъгласие с докладната записка, като изказващите са се противопоставили на така формулираното предложение, от което следва, че фактически е било налице и предложение, което е противоположно на докладната записка на кмета на Община Бургас. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че липсващите решения са присъщи единствено на органите на търговските дружества и на други юридически лица, но не и на колективните административни органи. Мнозинството при приемането на решението представлява минималния брой от членовете на органа, които следва да подкрепят решението, за да се приеме то за прието. В настоящия случай, при гласували 24 общински съветници „за“, 18 „против“ и 4 „въздържал се“, няма валидно взето решението нито в подкрепа на представената от кмета на Община Бургас докладна записка, нито за отхвърлянето ѝ, с оглед изискванията на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА. Липсата на мнозинство за приемане на решение от колективен орган, какъвто е Общински съвет – Бургас, по своята правна същност представлява липса на формирана воля на органа за вземане на конкретното решение, независимо от предложението на вносителя. Налице е особено съществен порок, който води до нищожност на атакувания административен акт. Без правно значение са доводите на касатора, че изискването за мнозинство при приемането на решения от вида на процесното би довело до сериозно затрудняване на процеса по гласуване на всеки отделен проект за решение, което от своя страна ще доведе и до непрекъснато объркване у общинските съветници, а това до утежняване процедурите по време на заседанията на общинските съвети и удължаване времетраенето им. Законосъобразното постановяване на решения изисква стриктно спазване на правилата за кворум и мнозинство, и не може да бъде поставяно в зависимост от потенциални усложнения при гласуването, защото приоритет в дейността на общинските съвети следва да бъде защитата на публичния интерес, а не преодоляване на практическите неудобства за съветниците. Доводите на касатора досежно характера на решението за разпореждане с недвижими имоти - общинска собственост и целта на закона при продажба на общинско имущество не следва да бъдат обсъждани. Преценката за наличието на правни основания да не бъде уважено искането на М. Е. с регистрационен индекс 94-01-38139/8/16.05.2022 г. да закупи жилището, в което е наемател, включително относно пределите на дискреционната власт на колективния орган, следва да се извършва само ако е налице валидно взето решение, какъвто не е настоящият случай. Общински съвет – Бургас дължи ново произнасяне по заявлението на М. Г. Е. за закупуване на процесното общинско жилище в град Бургас, по което адм. производснво все още е висящо, при съобразяване на задължителните решаващи мотиви на влязлото в сила решение на ВАС по адм.д. № 9254/2023г. и на мотивите на кмета на Община Бургас, изложени в докладна записка с регистрационен индекс 53-00-231/3/ от 18.11.2024 г. и при стриктно спазване на нормативно регламентираната процедура и на изискуемото по закон мнозинство, годно да формира валидно волеизявление на административния орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на Административен съд – Бургас, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. С оглед на това в обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По отношение предявената частна жалба от М. Г. Е., настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока, регламентиран в чл. 230 АПК и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 5293 от 10.06.2025 г. е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на М. Г. Е. за допълване на решение № 3303/08.04.2025 г., постановено по адм.дело № 2257/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Съдът е приел, че искането за постановяване на допълнително решение е недопустимо, въпреки че е депозирано от надлежна страна по делото, тъй като е подадено след като е изтекъл срокът по чл.176, ал. 1 АПК. Според мотивите на обжалваното определение, решение № 3303/08.04.2025 г., е съобщено на страната на 14.04.2025 г., видно от приложената по делото разписка, а молбата е депозирана лично в деловодството на съда /отбелязване Р/ на 19.05.2025 г., след изтичането на предвидения в разпоредбата на чл. 176, ал.1 АПК едномесечен срок. Решаващият съдебен състав на ВАС намира за правилни изводите на първостепенния съд за недопустимост на сезиращата молба. Срокът, визиран в чл. 176, ал. 1 АПК е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на страната да иска допълване на съдебното решение. Такава молба, като процесуално недопустима, не може да бъде разгледана по същество. Като е достигнал до същия извод и я е оставил без разглеждане, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да се остави в сила. Възраженията на частната жалбоподателка досежно задълженията на съда, произтичащи от нормата на чл. 173, ал. 2 АПК, не следва да се обсъждат, доколкото са такива по основателността на искането с правно основание чл. 176 АПК. По изложените съображения решаващият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподателя за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касационната жалба М. Г. Е. направените в настоящата съдебна инстанция разноски, възлизащи на 500 лева, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. С оглед неоснователността на частната жалба разноски се дължат на ответника по нея – Общински съвет – Бургас, които, на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определят в размер на 100 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,