Определение № 207 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2503/2017 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. К. Л. срещу решение № 1864 от 28.07.2017г. по гр. дело № 5016/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5448 от 29.06.2016г. по гр. дело № 12468/2015г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 15 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца Б. Е. Б. на основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ сума в размер 23 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 172,50 лв. – разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати на адв. Вихър Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 893,17 лв. - адвокатско възнаграждение, а по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 920 лв. – държавна такса. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона: 1/ Законосъобразен и правилен ли е изводът на съда, че е налице виновно поведение от страна на застрахования водач за настъпилия вредоносен резултат, въпреки безспорно събраните доказателства в обратна посока? 2/ При обективна непредотвратимост на удара за водача на моторното превозно средство, считано от първия момент на възприемане на опасността, когато такава не е била очаквана, допустимо ли е да се приеме, че е налице виновно и противоправно поведение? 3/ Правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП? 4/ Определен ли е размерът на дължимото обезщетение в настоящото производство в съответствие с принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД и съобразно критериите, въведени с ППВС № 4/1968г.? Касаторът се позовава на противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 185/15.07.2013г. по гр. д. № 889/2012г. на ВКС и решение по т. д. № 1074/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. Ответникът Б. Е. Б. /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Вихър Н. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа становище, че решение № 185/15.07.2013г. по гр. д. № 889/2012г. на ВКС е неотносимо и че не е допуснато нарушение на ППВС № 4/1968г., тъй като въззивният съд е извършил самостоятелна преценка, подробно е изложил кои обстоятелства счита за установени и значими и прецизно е обосновал критериите във връзка с определяне справедливия размер на дължимото обезщетение. Излага доводи за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че касаторът бланкетно се е позовал на него и не го е обосновал. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че на 27.11.2012г. около 02.00 ч. в [населено място] махала е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от лек автомобил марка „Мерцедес“ „Ц 220 Д“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Й. П. Й., при което са пострадали двама пешеходци, един от които е ищецът Б. Е. Б.. Към момента на злополуката водачът е бил валидно застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти. За установяване на механизма на процесното ПТП, предвид релевираното от ответника по иска възражение, че застрахованият водач на лекия автомобил няма вина, тъй като същото е причинено от пострадалия, който заедно със сина си решил да предприеме неправомерно пресичане на пътното платно, без наличие на съответните разрешителни знаци и маркировка, без да се увери, че пресичането е безопасно, въпреки предупреждението на Р. Н. за приближаващия автомобил, при алкохолно опиянение 1.90 промила етилов алкохол в кръвта, съдебният състав е приел, че вечерта на 26.11.2012г. ищецът, Е. Б. Е. и свидетелят Р. З. Н. са пили вино в [населено място] махала; в кръвта на ищеца са се съдържали 1,90 промила летливи редуциращи вещества, изчислени като етилов алкохол; след 23,30 ч. тримата решили да се преместят на друго място, поради което тръгнали по шосето в посока центъра на [населено място] махала, като тримата пешеходци се движили вдясно по платното за движение, въпреки наличните вляво тротоар с плочки и тревна площ. Установено е, че видимостта е била намалена поради гъста мъгла, асфалтът бил мокър и влажен. Движейки се в ляв завой, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ „Ц 220 Д“ видял на осевата линия „два косо пресичащи силуета“ срещу него, направил опит да ги избегне като завил волана вляво, но ударил пешеходците с десния фар на автомобила. Въззивната инстанция е приела с оглед травмите на ищеца, че се е движил косо към тротоара и се е завъртял в последния момент преди удара. За водачът на автомобила ударът е бил предотвратим, ако се е движил със скорост до 36 км/ч. Въз основа на установения механизъм на пътната злополука съдебният състав е направил извод, че вина за настъпилото ПТП имат, както водачът на процесния лек автомобил, така и ищецът: пострадалият е нарушил и правилата за движение по чл. 113, ал. 2 във връзка с чл. 113, ал. 1, точки 1 и 2 ЗДвП и чл. 114, т. 2 ЗДвП, тъй като при условията на ограничена видимост, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се л. а. „Мерцедес“, предприел косо пресичане на платното за движение непосредствено преди превозното средство, с което значително допринесъл за възникване на самото ПТП; водачът на автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се е движил със скорост 50 км/ч, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, която несъобразена скорост не му е позволила да спре и да предотврати удара с пресичащия пешеходец. Поради извършените от пешеходеца тежки нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, въззивната инстанция е определила принос на ищеца за настъпване на вредите в размер на 1/2 или 50%. За да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер 46 000 лв., от които е приспаднал ½ поради приетото съпричиняване, съдебният състав на САС е съобразил въз основа на неоспореното от страните и прието от първоинстанционния съд заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р К., причинените травматични увреждания /счупване на горния край на дясната лакътна кост с разместване на фрагментите и изкълчване /луксация/ на дясната лакътна става, счупване на тялото на дясната голямо-пищялна кост/, трайното затруднение на движението на десния горен крайник за период по-дълъг от 30 дни, проведеното оперативно лечение на десния горен крайник /оперативно – кръвна /открита/ репозиция на счупената кост и фиксация с компресирна плака /DCP/ с 9 отвора и винтове, кортикални и спонгиозни/, проведеното консервативно лечение на дясната подбедрица /безкръвна /мануална/ репозиция и поставяне на гипсова имобилизация /крачол// и приключилият лечебен процес. Въззивният съд е взел предвид също голямата вероятност в бъдеще да настъпи ошипяване на увредената лакътна става, периода на възстановяване, през който са били търпени битови неудобства и физически болки, възможността за поява на болки при промяна на времето и при по-продължително физическо натоварване, възрастта на пострадалия, който при настъпване на пътната злополука, е бил на 52 години, както и социално-икономическите условия в страна към момента на настъпване на вредите. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора в т. 1 и 3 от изложението въпроси са относими към правилността на обжалвания въззивен съдебен акт и направените оплаквания за неправилното им решаване представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за правилността на извода на съда, че е налице виновно поведение от страна на застрахования водач за настъпилия вредоносен резултат, въпреки безспорно събраните доказателства в обратна посока, и правилността/съответно неправилността на приложението на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП може да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК, но не и в производството по реда на чл. 288 ГПК. Формулираният от касатора материалноправен въпрос в т. 2 от изложението се отнася до предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/ и е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част за проверка на съответствието му с разрешения правен въпрос в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7. Посоченият от касатора в т. 4 от изложението материалноправен въпрос е релевантен, но по отношение на него не са изпълнени допълнителните изисквания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалите, прогнозите за бъдещото здравословно състояние и други обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и при прилагане на критериите по чл. 52 ЗЗД не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени процесните вреди, е настъпило на 27.11.2012г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер по 46 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Доколко обаче присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи в размер 23 000 лв. в зависимост от приетото съпричиняване, е въпрос, на който следва да бъде отговорено с решението в зависимост от преценката за правилността на приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съответствието му с ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 460 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение