Определение № 2056 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 949/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез В. Д. – директор на ТД на КОНПИ – Бургас, срещу въззивно решение № 1395 от 27.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1209/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260635 от 17.12.2024 г., постановено по гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от Комисията против М. В. М. и Е. Г. М. искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 6 009 823,02 лева. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Изключва ли липсата на доказано плащане имуществото от анализа на несъответствието по ЗОНПИ или имуществото следва да се включи в анализа по действителната му стойност, за да се установи дали проверяваното лице разполага с достатъчно законни източници на доходи за придобиването на имущество на такава стойност?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2.1/ „Носи ли държавата (в лицето на КОНПИ), като трето лице по отношение на сделката, тежест да докаже симулация за да може да установи стойността на имуществото въз основа на обективни критерии, различни от декларираната в договора цена?“; 2.2/ „Важат ли правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока за трети лица – в случая държавата в лицето на КОНПИ, или тези правила важат само за страните по сделката?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г. на III г.о., решение № 549 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г. на IV г.о., решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г. на IV г.о., решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр. д. № 2832/2015 г. на IV г.о., решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г. на III г.о. и решение № 233 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 2799/2014 г. на III г.о.; 3/ „Следва ли да участват при определяне размера на несъответствието, средствата, вложени за придобиване на акции, неналични към края на проверявания период, за които не е установено преобразуване в друго налично имущество?“ – поддържа се противоречие с приетото в ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на III г.о. на ВКС; 4.1/ „Следва ли нетният доход да се изчисли чрез съпоставка на всички установени приходи за целия проверяван период с всички разходи за същия период или могат да се изключат част от разходите под предлог, че не може да се разходва повече от получените приходи през съответната година?“; 4.2/ „Допустимо ли е при изчисляване на нетния доход годините, в които разходите надвишават приходите, да се „нулират“ с аргумент, че не може да се разходва повече от получените приходи през същата година, или следва да се отчете възможността средства, спестени от предходни години, да се изразходват в следващи години?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата „Й. и други срещу България“ и „Т. и други срещу България“, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?“; 6/ „Необходима ли е влязла в сила присъда на наказателен съд за установяване на връзка между престъплението и придобитото имущество по ЗОНПИ или е достатъчно обосновано предположение въз основа на обстоятелствата по делото при висящо наказателно производство?“ – твърди се противоречие с решение № 464 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 760 от 18.12.2025 г. по гр. д. № 941/2025 г. на III г.о. на ВКС. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата М. В. М. и Е. Г. М. са подали писмен отговор, чрез адв. Т. Д. и адв. И. Д., с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че искът на КОНПИ е предявен след получено уведомление от специализирана прокуратура за привличане в качеството на обвиняем на ответника М. В. М., по ДП № 2/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 737/2012 г. на Специализирана прокуратура, за: ръководене на ОПГ в периода март 2011 г. – ноември 2012 г., заедно със З. И., създадена с цел извършване на престъпления против данъчната система - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК; както и за периода юни 2011 г. - януари 2013 г., чрез поредица от действия, осъществени в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 5 672 660, 87 лв. за дружествата „П.“ ЕАД и „П. Х.“ АД - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 7 НК, което попада в обхвата на чл. 108 ЗПКОНПИ; че след справка за хода на наказателното производство, делото се намира в съдебна фаза на първа инстанция; че съгласно справка в НБДН, М. В. М. и Е. Г. М. са съпрузи, сключили граждански брак на 15.03.1986 г.; че проверяваният период е 18.04.2006 г. до 18.04.2016 г.; че съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, нетният доход на ответниците е изчислен в четири варианта – по твърдения и методика на ищеца, нетният доход с натрупване е в общ размер 5 365 075, 05 лв., а по твърдения и методика на ответниците - 6 296 688, 14 лв.; че по отношение на наличието или липсата на несъответствие, вещите лица дават отговор в четири разработени варианта, съобразно с посочените в анализа съдебни актове, приложената от ищеца методика и по поставените от ответниците критерии, в левове, по отделни години с натрупване за проверявания период от 18.04.2006 г. до 18.04.2016 г. вариант 1, вариант 3. 1. и вариант 3. 2. на анализа, както и за периода 01.01.2008 г. 18.04.2016 г. по вариант 2 на анализа. При тази фактическа обстановка решаващият състав е споделил изводите на СГС относно кредитирането на вариант 3 на заключението на ССЕ и вариант 3.2 по отношение на въпроса за наличието или липса на съответствие на нетните доходи спрямо стойността на придобитото имущество, в който е прието, че е налице съответствие или излишък в размер на 1 692 976, 76 лева. Изложил е съображения, че при това заключение вещите лица са съобразили всички установени със законен произход приходи на ответниците, направените от тях разходи и стойността на придобито имущество; че експертното заключение в този му част почива на анализ на паричните потоци от и към ответниците през проверявания период, проследяване конкретното движение на средствата, при съобразяване актуалната съдебна практика; че са съобразени представените от ответниците доказателства за реализирани доходи в рамките на проверявания период; че са извършени компенсации на суми от страна на експертите, водещи до избягване на натрупване и двукратното отчитане на едни и същи суми, както и изключването от анализа на средства, за които няма данни да са били действително заплатени. Приел е също така от правна страна, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 ДР на закона; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250000 лв. изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона, с ДВ, бр. 103/2016 г., действа ex nunc); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от закона - в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства. Второинстанционният съд е съобразил още, че на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. Посочил е, че за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е установено по несъмнен начин, а от съществено значение е законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона. В случая е приел, че такова не се установява, като в тази част е препратил към мотивите на СГС по реда на чл. 272 ГПК. Във връзка с оплакванията на Комисията, изрично е изтъкнал, че за разлика от приложения от нея метод за изчисляване на несъответствието за всяка отделна година от периода, съгласно изискванията на закона, за да бъде несъответствието между източниците на средства и разходите за придобиване на активи по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, основание за отнемане на имущество, то трябва да е налице за целия проверяван период, а не за части от него. При формиране на решаващите си мотиви въззивната инстанция е съобразила разясненията в практиката на ВКС относно връзката между престъпната дейност и подлежащото на отнемане имущество, че същата може да бъде пряка – в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки; че връзката може да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение. В случая е приела, че такава връзка няма доказана, доколкото няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна на основание чл. 300 ГПК. Изложила е съображения, че с оглед липсата на влязла в сила присъда спрямо ответника М., то дали същият е бил реално част от ОПГ и е избягвал плащане на ДДС в особено големи размери или не, е въпрос на доказване пълно и главно от страна на ищеца, още повече с оглед обстоятелството, че М. е с чисто съдебно минало. Въззивният състав е установил още, че основен предмет на делото остава левовата равностойност на придобитите 5 997 032 акции от капитала на „П.“ АД, в размер на 5 997 032 лева, с едноличен собственик на капитала М. В. М.. Съобразил е, че последният е придобил на 12.11.2012 г. общо 9 650 000 акции от капитала на посоченото дружество от „С. И. Г. И..“ – САЩ, като от тях към края на проверявания период той притежава 5 997 032 акции с номинална стойност 5 997 032 лева, а останалите 3 652 968 акции са били отчуждени на 11.12.2015 г. чрез джиро върху временно удостоверение в полза на С. Г. (2 435 312 акции) и на М. Л. (1 217 656 акции). Посочил е като спорен въпросът дали стойността на акциите следва да намери отражение в анализа на несъответствието по ССЕ в два аспекта: наличните към края на периода акции да се включат в имуществената маса на проверяваното лице, а отчуждените акции – като извършен разход при изчислението на несъответствието. Изложил е решаващи мотиви, че анализа на доказателствата по делото не установява извършено плащане на продажната цена на посочените акции при придобиването им от М., поради което същото не е станало с незаконни средства, тъй като за придобиването им ответникът не е заплатил никаква сума. По отношение на твърденията на Комисията, че се касае за „привидно безвъзмездна сделка“, съставът на САС е намерил, че в случая КОНПИ не е предявила в производството иск за установяване на симулация по сделката, тоест такава не е въведена в предмета на делото. В обжалваното решение решаващият състав, съобразявайки задължителните разрешения, дадени с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив, е обосновал решаващ извод, че непогасените задължения за плащане на договорената цена за придобиване на процесните акции в полза на трети лица не съставляват налично имущество, което да подлежи на отнемане, респ. не участват като такова в определяне на несъответствието. По тези съображения е приел още, че както предоставените суми по сключени договори за заем, така и внесените допълнителни парични вноски или платена цена за акции, следва да бъдат разглеждани единствено като направен от проверяваното лице разход, но не и като наличен актив, подлежащ на отнемане; че такъв би бил единствено върнатата заета сума и то при условие, че е налична в неговия патримониум в края на проверявания период; че такава би била левовата равностойност на притежаваните акции, ако те бъдат отчуждени, което към момента е невъзможно с оглед наложените общ запор и възбрана на цялото имущество на дружеството при откриване на производството по несъстоятелност, включително на притежаваните от М. акции. По отношение на левовата равностойност на придобитите акции към момента на втора фаза на несъстоятелност по осребряване на имущество и привнасяне на разноски от кредиторите, въззивната инстанция е намерила, че предвид липсата на каквото и да е имущество с оглед доклада на синдика, очевидно същата е нулева. В тази връзка е обобщила, че независимо каква е била тяхната придобивна стойност към 2012 г., към 2025 г. акциите нямат сочената в исковата молба левова равностойност от 5 997 032 лв. Предвид изложените съображения и с оглед съвпадането в изводите на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение. При тези данни Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че повдигнатите от касатора въпроси с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, са свързани с въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение, а именно „Материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество ли е стойностното превишение над размера, посочен в §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, на наличното имущество на проверяваното лице в края над наличното имущество в началото на десет годишния период по чл.112, ал.3 ЗОНПИ? При определяне на значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ, когато нетният доход е отрицателна величина, тази величина добавя ли се към стойността на имуществото? Съставлява ли материалноправна предпоставка за правото на Държавата на отнемане на незаконно придобито имущество и наличието на установена връзка между деянието по чл.108 или по чл.109 ЗОНПИ и подлежащото на отнемане имущество?“. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящото дело трябва да бъде спряно /съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, състав на III г. о.