Определение № 44 от 08.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 165/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. В.Т. срещу решение №303 от 13.12.2011 г. постановено по в.гр.д. №556/2011 г. по описа на ОС-Хасково,с което е потвърдено решение № 106/10.05.2011 г. по гр.д. № 640/2010 г. ,с което е отхвърлен искът на касатора против Д. К. М. за сумата от 9 828 лева„ дължима по договор за заем и договор за прехвърляне на вземане. Ответникът по жалбата в писмения си отговор изразява становище за нейната неоснователност.Претендира присъждане на съдебните разноски пред ВКС в размер на 300 лева-платено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС-Хасково на 20.02.2012., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.1 от ТЗ във връзка с ал.3 и чл.287 от ТЗ, тъй като договорът за заем, от което е възникнало спорното вземане е сключен между търговско дружество и ответника –физическо лице и вземането по него е цедирано на ищеца, също ТД и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение