Определение № 24 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 580/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на адв.В.Ч. – пълномощник на В. А. В.,адв.М.С. – пълномощник на Д. Н. Р. и Д. Л. Р. и самостоятелна касационна жалба от Д. Н. Р. и Д. Л. Р. против въззивно решение № V - 164 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 1314/2010 г. по описа на Бургаски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 75 от 19.05.2010 год.постановено по гр.д.№ 613/08 год. по описа на Несебърски районен съд ,с което е отхвърлен предявения от В. А. В. против Д. Л. Р. /Д. Л. Р./ и Д. Н. Р. иск за приемане за установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, съответстващо на У. I- 174 в кв.13 по плана на м."И.", с.Св.В., общ.Н., урегулиран от 350 кв.м., при граници: У. II-715, улица и край на регулацията, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 11538.504.72 с площ от 338 кв.м. по кадастралната карта на [населено място]. М. „И.",както и е отхвърлен насрещният иск на Д. Л. Р. /Д. Л. Р./и Д. Н. Р. против В. А. В., за приемане за установено по отношение на последния, че Р. са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, съответстващо на У. I- 174 в кв.13 по плана на м."И.", с.Св.В., общ.Н., урегулиран от 350 кв.м., при граници: У. II-715, улица и край на регулацията, понастоящем съставляващ поземлен имот с идентификатор 11538.504.72 с площ от 338 кв.м. по кадастралната карта на [населено място]. М. „И.". Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото,намира,че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване,тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадени след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото/ л.6/ е приложено удостоверение за данъчна оценка, съгласно което цената на иска е под 5000 лева. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,