Определение № 1710 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 819/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Г. Б. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 1553 от 7.12.2022г. по в.гр.д. № 2608 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2977 от 15.08.2022г. по гр.д. № 4472/2022г. на Районен съд Пловдив в частта, с която е уважен иска му и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлено искането му за приемане на установено в отношенията между страните, че К. Г. Б. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради погасяване по давност на вземането сумата от 13 226.99лв., главница по договор за потребителски кредит от 19.07.2007г., сключен с „ОББ“АД, ведно с неплатен остатък от законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2009г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8680/2008г. на ПРС, които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№ 9/2013г.на ЧСИ П. и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К., с който изразява становище за недопустимост, поради липса на въпрос отговарящ на изискванията за общо основание за допустимост и на посочените специални основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Развива доводи и по съществото на спора, като счита постановеният въззивен акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд, във връзка с предявения отрицателен установителен иск е приел следното: Въз основа на издаден в полза на „ОББ“АД по ч.гр.д.№ 8680/2008г. изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 204/2008г. По него са извършвани изпълнителни действия на 31.07.2008г./запор на МПС/, на 26.09.2008г./запор на трудово възнаграждение/, на 23.10.2008г., 13.11.2008г., 5.12.2008г., 27.01.2009г. и 26.02.2009г./частимно погасяване на дълга/, на 26.06.2009г. /молба от взискателя за налагане на възбрана/, на 30.06.2009г. /вписана възбрана/, на 12.11.2009г./опис на недвижим имот/, на 12.01.2010г. /публична продан, която на 13.01.2010г.е обявена за нестанала/, на 1.02.2010г. /взискателят е поискал извършвана на втора публична продан/, на 25.03.2010г /извършена втора публична продан/, на 19.04.2010г./издадено постановление за възлагане/, на 23.04.2010г./частично погасяване на дълга/, на 1.03.2012г. /взискателят е уведомил ЧСИ за извършена цесия на дълга в полза на„ЕОС Матрикс“ ЕООД/, на 11.06.2012г. /„ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взескател/ и на 19.11.2012г. взискателят е поискал прехвърляне на делото при ЧСИ П.. При тези безспорни факти, въззивният съд е приел, че пет годишната давност е била прекъсната с образуването на изпълнителното производство през 2008г. За периода 2008г.-2010г.са извършвани множество изпълнителни дейстния и перемция не е настъпила. Такава обаче е настъпила след последното изпълнително действие, което е на 23.04.2010г. На 23.04.2012г.образуваното изпълнително дело е било прекратено по право на основание чл.433, ал., т.8 ГПК. От 23.04.2012г.е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с образуването на новото изпълнително делото с № 982013г. на 7.01.2013г. при ЧСИ П.. По него са извършвани множество изпълнителни действия: на 3.12.2014г./запор върху трудово възнаграждение/, на 8.04.и на 22.04.2015г. /плащане/, на 24.10.2016г./запор върху банкови сметки/, на 23.01.2017г./опис на движими вещи/, на 9.02.2017г./запор върху трудово възнаграждение/, на 8.02.2019г./взискателетя е поискал налагане на запор върху банкови сметки/, на 18.02.2019г./ запор върху банкови сметки/, на 27.03.2019г./плащане/, на 26.11.2020г./запор върху трудово възнаграждение/, на 25.06.2021г./ взиска-телят е поискла справка за трудови договори и имущество/, на 8.11.2021г. /взискателят е поискла налагане на запор/, на 10.01.2022г./е наложен запор/, и на 30.03.2022г.изпълнителното производство е спряно като наложена обезпечителна мярка. Въззивният съд е посочил, че до приемането на ТР №2/2015г. /т.е. до 26.06.2015г./ давност не е текла, а за периода 2014г.-2022г. няма времеви интервал от пет години, през който да е възможно да се приеме, че давноста за вземането е започнала да тече и е изтекла. Съдът е счел за неоснователно направеното възражение, че извършените след перемцията /т.е. след 2012г./ изпълнителни действия са незаконосъобразни след като първото изпълнително дело е било прекратено. Мотивирал се както с обстоятелството, че новото изпълнително дело е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, така и с приложението на ППВС № 3/18.11.1980г. Касаторът е приложил изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. Предприетите изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК могат ли да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“в“ ГПК. Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о., по гр.д.№ 3231/2014г.на ІІІ г.о.и по гр.д.№ 1385/2012г. на ІV г.о., 2. Ако с дадено изпълнително действие погасителната давност за вземането може да бъде прекъсната, следва ли длъжникът да бъде редовно уведомен за него, за да бъде постигнат ефекта за погяване? Счита, че по въпроса въззивният акт противоречи на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, 3. Ако са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съдебният изпълнител не е прекратил делото с нарочен акт, започва ли да тече нова погасителна давност? Твърди противоречие с решения по т.д.№ 634/2010г.на І т.о., по т.д.№ 400/2009г.на ІІ т.о., На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпроса: 4. Следва ли да се приеме, че молбата на взискател за продължаване на изпълнителното производство пред друг съдебен изпълнител е молба за образуване на ново изпълнително дело, ако е подадена на основание §3 ПЗР на ЗЧСИ след прекратяване на предшестващо изпълнително дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК? Във връзка с първия от така поставените въпроси, настоящият съдебен състав констатира следното: Трите съдебни акта, на които касаторът се позовава / по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о., по гр.д.№ 3231/2014г.на ІІІ г.о.и по гр.д.№ 1385/2012г. на ІV г.о./, са точно тези които са формирали противоречивата - по смисъла на чл.290 ГПК - съдебна практика, довела до необходимост до сезиране на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии за постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС /вж.въпрос 3/. След като, към настоящият момент, Върховният касационен съд вече е констатирал наличие на противоречива съдебна практика по въпроса: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, съгласно т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Това определение, съгласно т.2 от същото т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, състав на Трето гражданско отделение