Определение № 323 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4905/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД против решение №262 от 16.7.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело №148 по описа за 2021 г. на Пернишкия окръжен съд, III-ти състав, с което е потвърдено решение № 260067 от 4.9.2020 г. по гр.д. № 3220 по описа за 2019 г. на Пернишкия районен съд, ГО, VIII състав, за осъждане на „Стомана индъстри“ АД да заплати на Б. Б. Ф. 5 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпила на 17.01.2018 г. трудова злополука.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. За прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди.

2. За намаляване отговорността на причинителя на непозволено увреждане.

3. За това кои са критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

4. За необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

5. Дали въз основа на ангажираните по делото доказателства може да се счете, че са налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ за определяне на принос на работника поради груба небрежност с повече от 50%,?

6. За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства.

Б. Б. Ф. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Пернишкия окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищецът Б. Ф. по време на работата си като резач на метал в ответното дружество е претърпял на 17.01.2018 г. трудова злополука. При опит да отстрани авария при работещо оборудване лявата му ръка, която е основна за него, е увлечена от режещия инструмент, в резултат на което е получил разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност с размери 10-12 см. Ищецът е претърпял две операции, непрекъснатите болки и страдания са продължили повече от седем месеца, а нанесените травми са довели до частична инвалидност. Извън чисто физическите последствия ищецът е посочил, че страда и от посттравматичен стрес. Поискал е ответното предприятие да бъде осъдено да му заплати 20 000 лв. обезщетение за описаните неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба работодателят е повдигнал възражение, че злополуката е резултат от грубата небрежност на ищеца, който е нарушил изричната забрана да стъпва върху движещите се ролки и да стои на ролганга.

Пернишкият районен съд е приел, че ищецът е изпитвал силни болки и страдания в продължение на около 4 месеца, като интензивните болки са били през първите два месеца, а негативните последици от ограничението на движението на китката ще останат завинаги, поради което е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. Констатирал е, че ищецът е стъпил на ролката с крак при работещо оборудване, като по този начин е проявил груба небрежност и обезщетението следва да се намали с 20 %, тоест-със сумата 1600 лв. и след приспадане на полученото от застрахователя обезщетение от 800 лв. работодателят остава да му дължи 5 600 лв. Ето защо първоинстанционният съд е уважил предявения иск до този размер.

Пернишкият окръжен съд подробно е изложил своите съображения относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочил е, че ищецът е на 49 години и би следвало да полага труд поне още 16 години до пенсионирането си. В резултат от трудовата злополука той е получил разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност с размери 10-12 см., с прекъснати сухожилия в дълбочина, невъзможна активна екстензия на китката и пръстите на лява ръка. Претърпял е две хирургични интервенции с голям обем и сложност, телесната повреда е отшумявала бавно и трудно, а според вещите лица ищецът едва ли ще се възстанови напълно. Вещото лице С. е заявил, че функцията на ръката е възстановена, но не напълно, има нарушение на захвата на четвърти и пети пръст и ограничено движение на китката. Вещото лице М. е посочила, че се касае за увреждане във функционалността на ставата. От свидетелските показания е видно, че след първата операция ищецът не е можел да движи ръката си, да се обслужва, да пише, да се храни, тъй като лявата му ръка е доминатната. Един месец след операцията ръката била обездвижена с гипс, пиел лекарства, а след това продължил да ходи на превръзки. В първите месеци се обслужвал с чужда помощ, изпаднал в депресия, начинът му на живот се променил. Въз основа на всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 12 800 лв. Съгласил се е с извода на районния съд, че ищецът е проявил груба небрежност, тъй като е направил опит за раздвижване с крак на блокирала ролка. Увеличил е обаче процента на съпричиняване от 20% на 50 % и след отчитане на застрахователното обезщетение е достигнал до същия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание не може да се допусне касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.

В мотивите си въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните. Невярно е твърдението на касатора при формулиране на шестия въпрос, че заключението на медицинските експертизи въобще не е било обсъдено. Напротив-изрично в мотивите на решението са цитирани изявленията на експертите и е подчертано, че според експертизите няма да има пълно функционално възстановяване. Следователно по шестия въпрос на касатора няма противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

Пернишкият окръжен съд подробно и изчерпателно е изложил обстоятелствата, въз основа на които е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Всички тези обстоятелства са конкретни и приложими за случая, поради което решението съответства на указанията на т.II от ППВС № 4/1968 г. и затова по втория въпрос на касатора също не може да се допусне касационно обжалване.

Останалите въпроси се отнасят до възражението за допусната от ищеца груба небрежност, която според касатора води до пълното освобождаване на работодателя от отговорност или до много по-висок процент съпричиняване от приетия от въззивния съд. При разрешаването на тези въпроси също не се констатира противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС. Вредите не са настъпили изключително в резултат от поведението на пострадалия/т.1 на ППВС № 17 от 18.11.1963 г./, а са предизвикани и от производствения риск. Въззивният съд не е отрекъл, а е приел наличието на съпричиняване, съобразявайки се с всички конкретни факти и обстоятелства. Степенуването на съпричиняването съответства на обективното съотношение на допринасянето на трудовата злополука с останалите фактори, довели до непозволеното увреждане. В този смисъл са посочените от касатора решения № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на IV ГО на ВКС, № 194 по гр. д. № 1248/2010 г. на III ГО на ВКС, № 140 от 24.7.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на III ГО на ВКС. Другите решения нямат принципни сходства с настоящия случай.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение