Определение № 73 от 22.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2564/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Т., гражданин на Федерална Република Германия, срещу разпореждане № 1903 от 12.11.2021г. по в.т.д. № 507/2021г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е върнал подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 420 от 07.07.2021 г. по т.д. № 507/2021 г. по описа на съда. За да постанови този резултат, съставът се позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е приел, че производството по т.д. № 507/2021 г. е с търговски характер, като е съобразил, че цената на иска, по който е постановено въззивното решение, е под въведения от законодателя праг от 20 000 лв. за касационно обжалване. Направен е извод, че тези предпоставки обуславят приложението на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и имат за правна последица връщане на касационната жалба срещу въззивното решение. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване, валиден съдебен акт. Частният касатор излага несъгласие с изводите на въззивния съд относно търговския характер на спора, поддържайки, че исковете по чл. 95 ЗАПСП следва да се третират като граждански спор, доколкото претенциите на ищеца произтичат от деликт, а не от търговска сделка или друго от основанията в чл. 365 ГПК. Квалифицира претенциите си като един иск с основание чл. 18, ал. 1 вр. ал. 2, т.1-3 и т.6 и чл. 19 от ЗАПСП, както и по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и счита, че меродавна е сборната цена на различните претенции, която надвишава прага от 5000 лв. за граждански спорове. Частната жалба е неоснователна. Ирелевантно е изложеното от частния касатор относно характера на спора и по конкретно неговото твърдение, че спорът, тъй като не е търговски, а граждански, се обосновава извод за допустимост на инстанционния контрол, поради непопадането му в ограничението за търговски спорове, с оглед императива на чл.280,ал.3 т.1 ГПК. В тази връзка, неоснователно е разбирането на страната, че първостепенния съд е бил сезиран с един предявен иск с обща стойност 9859.45 лв. Налице са претенции за вреди от различен характер за повече от едно нарушение на различни обекти /две фотографии/ на авторско право. Следователно, всяка една претенция представлява самостоятелен иск за парично вземане, доколкото произтича от различно основание, поради което съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на всеки иск е търсената сума. В случая са предявени четири искови претенции на четири различни основания в търсене на четири различни суми, всяка, от които е под прага от 5000 лв., предпоставящ допустимост на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Или, предявените искове са изключени от обхвата на исковете, които се разглеждат от касационната инстанция. С оглед изложеното, крайният резултат на обжалваното разпореждане е правилен, поради което същото следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение