Определение № 3687 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Дългопол, чрез процесуалния си представител адвокат С. З., срещу решение № 1183 от 20.10.2023г. по в.гр.д.№1623/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140/05.06.2023г., постановено по гр.д.№ 570/2022г. по описа на РС- Провадия, в частта, в която се приема за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на Община Дългопол, че Х. И. И., ЕГН [ЕГН] е собственик на реална част с площ 2118 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ.Д., представляващ част от поземлен имот № ***в местност „Д.“ по КККР на землището на селото, одобрени със Заповед № РД-18- 605/28.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с НТП изоставено трайно насаждение, целият с площ от 42562кв.м., при граници на реалната част: поземлени имоти № ***, №***, №***и №***, защрихована с червен цвят на комбинирана скица - Приложение №3, на страница 103 от първоинстанционното дело, към изготвената съдебно техническа експертиза по делото, приподписана от съда, на основание придобивна давност, въз основа на владение, продължило в периода 1980г. до м.юни 2022г./в отхвърлителната си част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила/. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК, но не са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Х. И. оспорва предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че от решение № 36/09.09.1996г., изд. от Поземлена комисия гр. Дългопол,общ. Дългопол, обл. Варна и скица, изд. на 30.06.1995г. от Поземлена комисия общ. Дългопол се установява, че на наследниците на бащата на ищеца е възстановена собствеността върху имот идентификационен № ***по картата на землището в местност „В.“, [населено място], представляващ нива от 3.899дка, четвърта категория. От скица на поземлен имот № 15-680318-21.06.2022 на СГКК-В. за поземлен имот с идентификатор ***с адрес в [населено място], местност „Д.“ с площ 42562 кв.м. с трайно предназначение на територията – Земеделска и начин на трайно ползване – изоставено трайно насаждение, категория на земята – 6, номер на предходен план:***, се установява, че като собственик е вписана Община Дългопол, въз основа на Акт за частна общинска собственост № 509 от 02.02.2012 г. издаден от кмета на Община Дългопол – М. И.. От представените от ответника писмени доказателства се установява, че за имот от №***в местност „Д.“ по КККР на землището на селото, с НТП изоставено трайно насаждение, целия с площ от 42562кв.м са съставени няколко поредни акта за общинска собственост, като първият от тях - Акт № 509/02.02.2012г. за частна общинска собственост, е бил издаден на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 2 от 26.01.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че процесният имот попада изцяло в ПИ ***по КК и КР на [населено място], м-ст Д., общ. Д., обл.В..Същият граничи на север с ПИ ***, а останалата му част попада в ПИ ***.Площта на процесния имот по геодезическо заснемане по материализирани граници с огради и нематериализирани граници е 2118кв.м. От огледа на място ВЛ е установило, че процесният имот в северната половина е равнинен и се ползва за нива и зеленчукова градина, а в южната е стръмен терен.В частта, представляваща нива и зеленчукова градина имотът се обработва.В останалата част е частично залесен с храсти и отделни дървета.От запад и изток имотът е ограден с паянтова ограда, изградена от бетонни колове и оградна мрежа.За южна граница на процесния имот служи основата на стръмния терен /откос/.По южната част на откоса се намира кладенеца, от който се напояват насажденията.Вещото лице посочва, че между ПИ ***и ПИ ***няма изградена материализирана ограда, но границата е трасирана с колчета.По КК на [населено място], южната граница на ПИ ***., реституиран на наследници на И. И. О., се явява северна граница на процесния имот.Източната граница на процесния имот, която е материализирана със стоманенобетонни колове с оградна мрежа е изградена на границата на ПИ ***. – собственост на наследници на А. И. О..Източната граница на процесния имот изцяло попада в ПИ ***– собственост на Община Дългопол. Западната граница на процесния имот, представляваща основата на откоса, е материализирана с паянтова ограда от стоманобетонни колове и оградна мрежа и изцяло попада в ПИ ***– собственост на Община Дългопол.Не се съхраняват данни, дали процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС, АПК или други кооперации, както и не се съхранява емлячен регистър.Процесният имот има отделни дървета и храсти, но не е извършвана сеч.В проведено открито съдебно заседание вещото лице заявява, че имотът не е част от горска територия.В едната си част имотът представлява нива или зеленчукова градина и към момента на огледа е имало зеленчуци, а в другата част представлява скат, в която е имало частично дървета и храсти.Кладенецът в имота се използва като при огледа е констатирано наличието на маркуч за напояване. От показанията на свидетелите Ф. Т. М., С. Л. Ю., Б. Р. З. /водени от ищеца/, които въззивният съд е кредитирал като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че ищецът притежава имот в Д.. И тримата свидетели, заявяват, че имотът е бил собственост първо на неговия баща, а след това него и до настоящия момент се стопанисва от него.Подробно описват местоположението му и границите му.Имотът никога не е бил в ТКЗС и винаги се обработвал от ищеца. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че ответникът Община Дългопол претендира, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.По настоящото дело, от заключението на вещото лице, е установено че процесният имот не е бил включен в ТКЗС, ДЗС, АПК или други кооперации.Обстоятелството, че имотът е фигурирал в протокол, относно земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ не е достатъчно, за да се приеме, че е бил включен в ТКЗС и е подлежал на възстановяване по реда на реституционните закони.Прието е, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.С оглед гореизложеното е прието, че не съществуват пречки за придобиване на процесния имот по давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че процесният имот е бил владян от ищеца за период повече от 10 години.В периода от 1980г до 1996 г. ищецът е владеел имота, като го е обработвал заедно с неговия баща, а след 1996 г. до сега го е владеел, обработвал и експлоатирал само и единствено той, като е упражнявал самостоятелно, явно и спокойно фактическата власт върху него с намерение за своене.С оглед липсата на пречки за придобиване на процесния имот по давност, въззивният съд е приел, че същият е бил придобит от ищеца на твърдяното придобивно основание. Приет е за неоснователен доводът на ответника, че процесният имот от 2014 година е обявен за публична общинска собственост с Решение № 62-1-3 от 14.11.2014 г. на Общински съвет-Дългопол, поради което не може да бъде придобит от ищеца по давност. Прието е за неоснователно и оплакването, че процесният имот не може да съществува самостоятелно, поради което не може да бъде придобит на основание давностно владение, тъй като не е налице годен обект.Няма пречка реални части от имоти да се придобиват по давност. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В процесния случай касаторът е навел доводи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, но не е формулирал правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело.Формалното посочване на две решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в противоречие на които според касатора е постановено въззивното решение, не е основание за допускане на касационно обжалване.Както бе посочено по-горе с оглед диспозитивното начало касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение, тъй като въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че процесният имот не е станал общинска собственост/частна или публична/ на соченото от ответника основание – чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение