Определение № 2498 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1388/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АЙ ДИ 2019“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против решение №579 от 28.01.2026 г., постановено по в.гр.д. №8079/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20082003 от 06.03.2023 г. по гр.д. №28603/2020 г. по описа на СРС, с което са уважени искове на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД. С жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно – постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е анализирал доказателствата в тяхната съвкупност, не е обсъдил доводите на страните и е достигнал до необосновани изводи за дължимост на договореното възнаграграждение, респ. за основателност на исковете. Твърди, че не е налице точно изпълнение на процесния Договор за изработка на технически инвестиционен проект от 12.08.2019 г.; че своевременно се е позовал на забавеното изпълнение на възложеното проектиране, като надлежно е развалил договора. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като са поставени пет правни въпроса с твърдение, че са обусловили изхода на спора и са решени от съда в противоречие с цитираната практика на ВКС, а също така са значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът „Янкула Про Арх“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] не е депозирал писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима. Настоящото дело е образувано по предявен от „Янкула Про Арх“ ЕООД срещу „АЙ ДИ 2019“ ЕООД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата от 16 962 лева, с вкл. ДДС /допуснато увеличение в цената на предявения иск, с протоколно определение в открито съдебно заседание от 22.02.2022 г./, претендирана като дължимо окончателно плащане по договор за проектиране от 12.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане. Безспорно предмет на спора е търговска сделка, тъй като процесният договор за изработка е сключен между лица, които имат качеството „търговци“ по смисъла на чл.1 ТЗ, във връзка с упражняваната от тях дейност /чл.286 и чл.287 ТЗ/, поради което спрямо нея следва да намери приложение разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева- за граждански дела, и до 20 000 лева- за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед изложеното и като взе предвид, че предмет на делото е търговски спор, като исковата претенция е с цена до 20 000 лева, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК - въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение